60 на сто от служителите в България биха толерирали неетични практики, ако те биха помогнали за постигането на определени финансови резултати на компанията им или биха осигурили оцеляването на бизнеса им. Това показва ежегодното глобално проучване на EY за корпоративните измами, което за първи път включва и страната ни.
Като неетични практики се определят плащане на подкуп, по-гъвкавите политики за връщане на продукти, сключването на договори със задна дата, по-ранното отчитане на приходи, предлагане на развлечения на контрагенти, лични подаръци и др.
„Това не означава, че 60% биха извършили такива практики, а само че не са срещу тях. Но все пак е червена лампа за управляващите органи“, заяви Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Македония, Албания и Косово. По същия показател процентът за целия свят е 42.
Основен проблем пред бизнеса в глобален мащаб остава корупцията. Любопитно е, че само според 11% проблемните практики са в тяхната индустрия – повечето смятат, че те са в други сфери. 91% от респондентите обаче са убедени, че разкриването на истинските собственици на компании е важно за справянето с проблема, а според 83% търсенето на лична отговорност от ръководствата на фирми е ефективна спирачка на измами.
Неизненадващо Източна Европа е регионът, в който недоверието към институциите по отношение на борбата с корупцията е най-силно. Над 50% от анкетираните там не вярват, че управниците им работят ефективно по-въпроса. За България процентът е идентичен. Две държави обаче се възприемат като добър пример – Полша и Румъния.
„Разликата между България и Румъния в борбата с корупцията е, че Румъния успя да изгради необходимите институции за целта, даде им нужната власт и независимост. В резултат страната вече има по-добър имидж в света“, коментира Бурчин Атакан, съдружник “Услуги, свързани с корпоративни злоупотреби и бизнес спорове“, EY Румъния.
Сред най-сериозните рискове пред компаниите както по света, така и в България, са кибератаките. 30% от служителите у нас определят хакерите като основна заплаха, а на второ място са неетичните конкуренти.
Важна част от фирмената култура за почтеност е възможността за подаване на сигнали, заявяват още от EY. 55% от българските респонденти казват, че компаниите им имат такива горещи линии, а 31 на сто – че такива липсват.
Проучването е извършено в 62 държави сред 2800 професионалисти.
Коментари