Социалното министерство предлага промени в Кодекса на труда, с които се увеличават възможностите за защита на правата на българските работници и служители, командировани в ЕС. Това съобщават от МТСП.
В предложението, което въвежда изисквания на европейски директиви, се уреждат случаите на командироване и изпращане от България в друга държава-членка от ЕС, или в страна – член на Европейското икономическо пространство, както и на командироването или изпращането на работници от тези страни у нас.
В законопроекта изрично се предвижда, че командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, е възможно само при условие, че съществува трудово правоотношение между предприятието и работника или служителя за целия период на командироването или изпращането.
Въвежда се още изискване работодателите да осигурят на българските командировани работници и служители най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Минималните изискванията се отнасят до максималната продължителност на работата и минималната продължителност на почивката, минимален брой платени почивни дни, минимални ставки на заплащане, включително за извънреден труд. Задължителните правила включват още условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа, изисквания за здраве и безопасност на работното място, защитни мерки при наемането на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи, равно третиране на мъжете и жените и недопускане на дискриминация.
Предвижда се условията и редът за командироване или изпращане да се определят с наредба на Министерския съвет.
Предлага се да се премахне съществуващото в чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда изискването страните да уговарят поне същите минимални условия на работа като тези в приемащата държава, само когато командироването е за повече от 30 календарни дни. Според промените страните ще уговарят поне същите минимални условия независимо от продължителността на командировката. С премахването на сега съществуващото изискване се разширява и обхвата на социална закрила на командированите работници и служители.
С промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предлага платените от работодателя разходи за транспорт и настаняване да се изключат от облагаемия доход на командированите работници или служители. Изменението се предлага във връзка с уеднаквяване на данъчния режим при командироване на работници и служители по реда на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда и при командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.
С предложението се въвеждат разпоредби, които уреждат възможността на работници или служители, командировани или изпратени в България, да предявяват искове срещу своя работодател в случаите, в които са претърпели вреди, поради неспазване на минималните условията на работа, предвидени в чл. 121а, ал. 5 от Кодекса на труда. Исковете ще могат да бъдат предявявани и след прекратяване на трудовото правоотношение.
Въвежда се и солидарна отговорност при веригите от доставчици на услуги, между изпълнителя и подизпълнителя за всички неизплатени възнаграждения на командированите или изпратените работници и служители. При възникване на спор, тези искове са подсъдни на съда по мястото, където работникът или служителят полага труда.
Предвижда се и закрила за работниците или служителите, които са предявили иск поради неспазване на минималните условия на работа. Те ще бъдат защитени от всякакво неблагоприятно третиране на това основание от техния работодател. Предоставя се също възможност на синдикалните организации и техните поделения, по искане на командированите или изпратените работници или служители, да ги представляват като пълномощници пред съда.
Коментари