Нова агенция ще следи за качеството на социалните услуги. Предвижда се въвеждането и на услуги за заместваща грижа и подкрепа на лица, полагащи неформална грижа. Това обяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, който представи напредъка по изработването на Законопроекта за социалните услуги.
„В Законопроекта ще се регламентира качеството на услугите. Това ще се извършва от агенция, която ще съблюдава правата на потребителите и ще има грижата да се осигурява ефективност на услугата, с цел лицата, които я ползват да постигат успехи. С този документ създаваме и Национална карта за социалните услуги, чрез която държавата ще бъде задължена да осигури достъпността до услугите и качеството им“, разказа Петков, цитиран от БГНЕС.
Очаква се законопроектът да стане готов до 15 октомври, след което той ще бъде подложен на обществено обсъждане.
Петков посочи, че към момента в България функционират 1322 социални услуги, като 630 от тях са за деца, а 692 за пълнолетни лица. Той подчерта, че характерът на социалните услуги се променя и тяхното желание е това да се отчете като този вид услуги се отделят в самостоятелен закон, тъй като досега те са регламентирани, в отделна глава, в Закона за социалното подпомагане. Законопроектът е разписан в над 170 члена, уточни министърът.
„Тук разбирането за социалните услуги се променя. Ако досега разбирането ни беше свързано с местата за настаняване, говорим за резидентната грижа, сега ясно се прокарва разбирането за дейности. Те имат за цел да подкрепят ползващите ги и тази подкрепа е с цел превенция и преодоляване на социалното изключване. Втората част от закона е реализирането на основни права, които хората имат и на трето място подобряването на качеството им на живот“, заяви Петков.
Той каза още, че друга основна цел, която се залага в новия документ, е да се облекчи достъпа до социални услуги чрез премахване на издаването на заповеди за настаняване и направление за ползване на услуги, както е сега. Социалните звена в общините ще имат за задача да предоставят информация за услугите, които се предлагат, консултиране с цел лицето да направи информиран избор и даване на препоръка за подходящите услуги. Изключение ще има само за деца в риск и лицата поставени под запрещение, които ще могат да ги насочват към услугите. Друг важен момент е, че вече лицето може да избере и кой да е доставчик на услугата, което досега се правеше от държавата.
„За първи път в законопроекта услугите се разделят на общодостъпни и специализирани. До първите ще имат достъп всички хора, не само от уязвимите групи. Те са с информационен, консултативен и обучителен характер като те ще се предоставят в рамките на 2 месеца. Те ще се използват без насочване. Също за първи път се предлага определени услуги да се финансират от държавата, без лицата да заплащат такса. В момента децата и лицата без доходи са освободени от заплащането на такса“, обясни новостите Петков.
В проекта на новия документ се регламентират и две нови услуги - за заместваща грижа и подкрепа на лица, полагащи неформална грижа.
„Заместващата грижа като общодостъпна услуга е с лимит до 14 календарни дни в годината. Тя е безплатна с цел да се осигури на лицата, които полагат грижи за други зависими лица, временна почивка, свободно време и отдих. Предвидено е тази услуга да може да се използва до 30 календарни дни. Право на заместваща грижа е предвидена и за лицата, които полагат грижи за деца, настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето“, уточни министърът.
Той добави, че ще бъде създадена и Национална карта на социалните услуги, които се финансират от държавата.
„По този начин за първи път се въвежда планиране на национално ниво и на практика държавата поема ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в национален план. Тя ще бъде изготвена на базата на анализ на потребностите, които общините ще изготвят“, каза още той.
Социалният министър подчерта, че чрез законопроекта ще се регламентира и по-строгият контрол върху качеството на предлаганите услуги.
„Предвижда се и създаването на нова агенция за качеството на социалните услуги, която ще проверява и ще съблюдава спазването на правата на потребителите, използващи такива услуги. Тази агенция ще се грижи за това да се осигурява ефективност на услугите с цел постигане на резултати от лицата, които я ползват. Агенцията ще поеме и лицензирането на услугите, тъй като в момента на такъв режим подлежат само доставчиците на услуги за деца, а доставчиците на услуги за пълнолетни се регистрират в агенцията за социално подпомагане“, добави министърът.
В законопроекта се въвежда още възможността за публично-частно партньорство, което ще даде възможност на общините, които не могат да се справят с управлението и разкриването на дадена услуга да ги възложи на частни организации.
Изпълнителният директор на международната социална служба в България Събина Събева каза, че голям проблем за тях е задържането на кадрите и подчерта, че всяка седмица техен кадър напуска сектора, а намирането и наемането на подготвени лица е трудно.
„Качеството на дадена услуга зависи от квалификацията на служителите. Нашата организация се занимава с подкрепа на деца и семейства от 14 години. Големият проблем, е че всяка седмица хората ни напускат. За нас е важно да ги задържим в сферата, но тук съществува и стигмата срещу хората, които се занимават с т.нар. резидентна услуга“, сподели Събева.
Според нея проблемът не е само в заплащането, защото напускащите отиват на заплати, които са по-високи с 50 лева. Събева е убедена, че това се дължи на това, че сферата става все по-непривлекателна за хората. Тя добави, че проблемът е изключително сериозен в малките общини, където въобще няма специалисти.
По думите на министъра в противовес на задълбочаващата се криза в сектора броят на нуждаещите ще се увеличава в годините.
Очакванията са новият законопроект да влезе в сила през 2020 г.
Коментари