Проектозаконът за хората с увреждания, предложен за обществено обсъждане, е унизителен за тези хора и нагъл към представителите на бизнеса, в чиято стопанска дейност държавата се намесва пряко. Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК) по повод публикувания вчера законопроект.
Камарата се възмущава от нововъведението в предприятията да има квоти за хора с увреждания и санкции за работодатели, които не ги запълнят. "Това е унизителен подход спрямо хората, които по една или друга причина са с над 50% намалена трудоспособност. Готовността на работодателя да наеме служител се определя от професионалните качества, знания, умения и компетенции на съответния човек, а не от здравословното му състояние. В условията на тежък и задълбочаващ се недостиг на работна сила, българският работодател възприема хората с увреждания като ценен човешки потенциал", се казва в позицията на работодателската организация.
В нея се подчертава, че възможностите за наемане на хора с увреждания в голяма степен се възпрепятстват от липсата на достъпна публична среда, която е отговорност на държавата и общините, а не на частните компании.
БСК пита авторите на законопроекта какви са гаранциите, че работодателят ще успее да осигури нужните за своята дейност (със специфичен професионален профил) хора с увреждания, така че да изпълни квотата от 2%? "Какво ще се случва с незаетите работни места за хора с увреждания, които работодателят е обявил, но не са се явили кандидати? Защо при подобна обективна невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на закона работодателят ще бъде глобяван с 30% от минималната работна заплата за всяко незаето работно място? Как този санкционен механизъм допринася за преодоляване на проблема със заетостта на хората с увреждания?", продължават риторичните въпроси на стопанската камара.
Работодателската организация изразява несъгласие с идеята бъдещият фонд "Заетост на хора с увреждания" да се пълни с вноски от бизнеса, а да се харчи от държавни институции.
"Недопустимо е нашите средства да се управляват без нашия глас!", се казва в позицията, според която включването на един представител на работодателите в управлението на бъдещия фонд е "привиден демократизъм".
Изумлението ни от представения проект се допълва от предложеното създаване на втори фонд – този път към МРРБ, който отново ще се пълни със средства от бизнеса и отново ще се управлява без негово участие, пише БСК. Става дума за фонд "Мобилност и достъпна среда" в законопроекта, чрез който да се подкрепят проекти за осигуряване на достъпна среда и мобилност на хората с увреждания.
Според БСК непропорционален е и размерът на санкциите за инвеститорите в строителни обекти, които не отговарят на изискванията за достъпна среда (10% върху проектната стойност на обекта), докато чиновниците, одобрили съответната строителна документация, ще бъдат глобявани с между 500 и 1000 лв.
На фона на всички тези рестрикции, стимулите за наемане на хора с увреждания реално липсват в предложения законопроект или са минимални и са обвързани с множество условия, което ги прави практически неефективни и неприложими, отбелязва БСК.
Ако зад всичко казано дотук прозира немалка доза законотворческа наглост, то връх на тази наглост е твърдението в приложената към законопроекта Оценка на въздействието, че "няма да се създадат задължения от финансов характер за предприятията, които попаднат в обхвата на приложението на закона", възмущава се работодателската организация.
Коментари