След като ежемесечно се опитвам да ви запознавам с любопитни новини от света на технологиите, реших да този път да разкажа една история, която не е за последния писък на потребителския пазар за електроника, а по-скоро за умението да програмираш - това да можеш пълноценно да общуваш с машините около себе си, било то компютри, смартфони или дори някой по-нов хладилник.
Да умееш да програмираш отваря пред теб един изцяло нов свят на възможности, които човешкият ум поначало не умее да поднесе по естествен начин. За много хора точно този аспект на програмирането и работата със компютри е привличащата сила и огромна част от тях започват просто чрез своето любопитство към начина на работа на устройството, което събира прах вкъщи. За много от тях интереса прераства в хоби, но то, от своя страна, единствено стъпва по ръба на това, което програмирането може да даде на човек не само в професионален план, но и откъм личностно развитие.
Много често хората не преследват интересите си професионално, тъй като се съмняват в своята способност да постигнат достатъчно високо ниво на умение и да се реализират, като програмирането е особено предизвикателен случай. Проблемът, до голяма степен, представлява това, че всеки един, който смята своя интерес към компютрите за хоби го преследва насаме или без ясно определена насока, което още повече може да задълбочи съмненията. Това е най-често срещаната причина да има ясно изразена граница между хоби и професия, но макар и ясна – тя е доста тънка и може да се прекрачи лесно. Не е нужно нищо повече от качествено образование – насока в привидно хаотичния свят на софтуерната разработка, каквато много трудно можете да успеете да намерите насаме.
След като се уверих в написаното дотук, чрез своите първи няколко сблъсъка с програмирането, осъзнах, че единственото, което ми пречеше нямаше нищо общо с наличието на достъпно такова образование, а клонеше повече към инат. В моментът, в който взех решението да си поставя целенасоченото обучение като цел, намерих редица възможности да направя първите си стъпки. Избрах именно Софтуерния университет – място, където всички заинтересовани могат да получат един общодостъпен, безплатен и много стойностен поглед към реалния свят на програмирането чрез курса “Programming Basics” . За мен това промени начина, по който гледах на дотогавашното си хоби чрез набор от ключови промени в процеса на обучение – вече имаше с кого да споделя впечатленията и трудностите, не прекарах и минута повече в това да се питам „накъде сега?“ и най -вече – постоянен прилив от нови знания, нови предизвикателства, поднесени с голяма доза свеж хумор от екипът на университета. Прехвърляйки вниманието си от задача на задача, не усетих как всичко това създаде у мен основа не само на умението да общувам с машините по-добре, но и да развивам себе си, било то и насаме.
Като част от екипа на СофтУни днес, се чувствам длъжен да споделя с всички, които вървят по тънката граница между хоби и професия, че въпреки факта, че не се занимавам професионално с програмиране в момента, то е част от работата и ежедневието ми и основа, върху която мога да изградя кариера. Всичко, което ми отне да го постигна беше един (доста семпъл за това, което стои зад него) бутон, на който все още е изписано “Кандидатствай”.
Автор: Георги Дуранкиев, PR Specialist в Софтуерния университет
Коментари