В българските магазини има разнообразие от марки лютеница, а цените варират между 1 и 7 лева. Какво обаче в действителност има в купешката лютеница?
Браншовият стандарт, одобрен от Агенцията по безопасност на храните, регламентира състава на фабричната продукция. На практика колкото лютеници, толкова и рецепти. Стандартът е категоричен – във фино смляната лютеница най-малко 60% от консистенцията трябва да бъде чушки и домати. От браншовия съюз признават, че през годините някои лютеници са станали обект на законни алхимични опити.
„Има много аромати, които могат да заместят успешно натуралния продукт. Това е нещо, което се практикува в световната хранителна промишленост. Голяма част от тези аромати са естествени. И преди са се ползвали картофени нишестета, тиквени пюрета – това са често срещани естествени пълнители”, поясни Константин Ламбрев от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци пред Нова телевизия.
Нишестето обаче не трябва да надвишава 2,5% във фино смляната лютеница. То има доказани хранителни качества, но ако излиза извън нормата, ощетява купувача. Изненадващи се оказват резултатите от изследваните проби. Нишестето в бурканите е с до 2% над и или около нормата.
„Завишението не е толкова опасно. Просто в един момент лютеницата става крем. Тоест говорим за опит за измама на потребителя”, коментира Ламбрев.
Оказва се, че лабораторният анализ не може да установи точното количество съотношение и качество на вложените продукти – например чушки, домати, патладжан, моркови. Дали производителят е спазил стандарта или не – зависи от неговата добра воля.
Коментари