Президентът Румен Радев наложи вето на противоречивите промени в Закона за защита на личните данни. Те бяха критикувани, тъй като дават възможност за цензура в медиите.
Радев има възражения срещу установените критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация, съобщават от пресслужбата на държавния глава.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи, завършва съобщението от президентството.
Припомняме, че според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни.
Промените ще позволят проверки на медийни публикации, журналисти, за академични проучвания, документални материали и др., както и за откази за достъп до информация.
В същото време се казва, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява контролните си правомощия, не може да разкрива тайната на източника на информация.
Коментари