Телефонните повиквания отдавна са заменили епистоларната форма на общуване между законодателната и съдебната власт. Това каза председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.
Панов присъства на днешното пленарно заседание, в което представи пред депутатите докладите за дейността на съдилищата за 2016 и 2017 г. Докладите трябваше да бъдат разгледани в зала още през миналата седмица, но точката беше отложена заради отсъствието на Панов, заради което част от депутатите го обвиниха в демонстриране на неуважение спрямо институции, предава БГНЕС.
От своя страна Лозан Панов правда отсъствието си с това, че е бил информиран в последния момент и то по телефона. „Да, институциите трябва да се уважават. Те трябва да се почитат най-вече за това, защото те дъхват живот на правото. В продължение на две години, тъй като днес ще представя и доклада за 2016 г., очаквам тази покана от Народното събрание. Миналата седмица получих обаждане по телефона, ден преди насроченото заседание. Отговорих писмено с надеждата, че ще бъда разбран правилно – формата ни на общуване не е допустима. Но вчера отново бях поканен по телефона за днешното заседание“, каза председателят на ВКС.
В края на доклада си той отправи и критики към депутатите по повод качеството на някои от законодателните промени, които се гласуват в зала. „Утре като граждани ще трябва да живеете по тези правила, които вие самите създавате“, подчерта Панов.
Като представител на ръководството на парламента Емил Христов подчерта, че законодателната власт се отнася с уважение към всички институции и спазва законите и собствения си правилник. „Вашето отношение, изказано към качеството на законите, приемани в Народното събрание – не е това мястото и начинът“, каза още Христов.
От данните в докладите в докладите стана ясно, че през 2016 г. броят на всички дела, разгледани в съдебната система, но без тези във ВКС, са 634 239, а за 2017 г. – 682 130. През 2016 г. 455 384 дела са приключили със съдебен акт по същество, а през 2017 г. тези актовете са 493 812. Прекратените производства през 2016 г. са 77 758, като за 2017 г. техният брой е 79 477 и в края на 2016 г. има 101 097 неприключили дела, а през 2017 г. броят им е 108 841.
Броят на разглежданите дела от районните съдилища между двете поредни години се е увеличил с 13,36%.
17 623 дела са разгледали апелативните съдилища през 2016 г., като 13 994 са приключили със съдебен акт по същество, 815 производства са прекратени и 2 814 са неприключили. По отношение на военните съдилища справките сочат, че през 2016 г. и 2017 г. във военните съдилища са работили 17 съдии, които са разгледали съответно 858 производства през 2016 г. и 646 - през 2017 г.
Така изложени данните разкриват, че средната натовареност на районните съдилища в областните центрове през 2016 г. е 52.9 дела на месец, а за 2017 г. - 57,60 дела месец. За районните съдилища извън областните центрове, средната натовареност е съответно 37,47 дела месено на съдия за 2016 г. и 44, 34 дела месечно за 2017 г. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд със средно 69,73 дела средно на месец за 2016 г. и 79,39 дела средно на месец за 2017 г.
Друг приоритет за обезпечаване на работа на съда е поставен върху осигуряването на подходящ сграден фонд и неговото управление. През 2016 г. и 2017 г. се търсят решения на въпроса за сградната обезпеченост на Районен съд – гр. Карлово, недостигът на съдийски кабинети в Съдебната палата в София, Апелативния съд - Велико Търново, Апелативен съд – Варна, Апелативен съд - Пловдив и окръжен съд – Габрово. От саниране и ремонтни дейности се нуждаят сградите на окръжен съд – Ловеч, окръжен съд – Плевен и окръжен съд – Кърджали.
През 2016 г. решените дела във Върховния касационен съд са 9 902 броя, а през 2017 г. броят им е 9 802.
Коментари