Значението на преките чужди инвестиции (ПЧИ) остава ключово за постигане на устойчив икономически растеж е изводът от анализ на "Индъстри Уоч", базиращ се на данните за ПЧИ у нас през последните няколко години.
По предварителни данни на Българска народна банка (БНБ) преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари – април 2015 г., достигат 523.5 млн. евро, или с 96.9 млн. евро (22.7%) повече в сравнение с периода януари – април 2014 г. Въпреки този ръст, потокът на 12-месечна основа през последните три години остава в границите 1.1-1.5 млрд. евро, или около 3.2% от БВП. Значението им за бъдещото развитие на българската икономика продължава да бъде ключово, се казва в анализа на компанията.
В периода 1996 – 2014 г. ПЧИ в България възлизат на 43.7 млрд. евро. В условията на хиперинфлация и и криза в реалния сектор чуждите инвестиции бяха минимални. За годините 1997-2002 г. чуждите инвестиции достигат нива средно от около 6% от БВП. Когато обаче ръстът на икономиката надхвърли 6% (2003 - 2008 г. ), чуждестранните инвестиции утроиха приноса си до 17.7% от БВП. След началото на кризата, чуждите инвестиции спадат до 3.7% от БВП, а общото капиталообразуване се свива до 21.6% от БВП
В периода след кризата относително по-малко чужди инвестиции се насочват към фирми в търговията, строителство и имоти и финансов сектор в сравнение с периода преди настъпването на кризата. За сметка на това се увеличава делът на инвестициите в индустрията, комуналните услуги, хотелите и ресторантите, както и фирмите занимаващи се с транспорт, складиране и съобщения. Промишлеността става относително по-привлекателна за чуждите инвеститори, концентрирайки 27% от инвестиците след 2009 г.
През 2013 г. България изостава от Естония, Русия, Чехия и Латвия според привлечените чужди инвестиции на човек от населението. Ако отчетем разликите в населението обаче, България все пак е успяла да привлече повече чужди инвестиции на човек от населението в сравнение с Литва, Турция, Румъния и Полша.
В периода 1996-2014 г. най-големите големите източници на чужди инвестиции в България са Нидерландия (16% от всички ПЧИ), Австрия (14%), Гърция (8%), Великобритания (6%) и Германия (6%). Оказва се, че страните в еврозоната освен основен търговски партньор на България, са и водещият чуждестранен инвеститор в българската икономика. Сред големите инвеститори попадат и Кипър, Русия, Швейцария и САЩ, както и централно-европейски страни като Чехия и Унгария. След 2009 г. значението на страни като Нидерландия, Русия, Швейцария, Италия, Чехия и Франция като източник на чужди капитали се увеличава.
Офшорни зони
Статистиката за произхода на чуждестранните инвестициите трябва да се разглежда с известни уговорки. От една страна, една значима част от потока капитали идва от страни, често наричани „офшорни зони”, което скрива истинския произход на инвеститора. За целия период, размерът на инвестициите от подобни юрисдикции извън ЕС е 6,3% от общия, а ако добавим Кипър, Малта, Лихтенщайн и Люксембург, делът им достига 16%. От друга страна, възможно е самата компания-инвеститор в България смени собственика си след като вече се е установила в България, и така реално да се промени географският профил на компаниите, правещи бизнес у нас.
Сливания и придобивания
В действителност, последните години станахме свидетели на много динамичен процес на сливания и придобивания, засегнал и компании с дейност в България. Те ще засегнат както търговската ориентация и източниците на финансов ресурс за развитие, така и оперативния мениджмънт и корпоративната култура. Няколко такива сделки засегнаха ключови компании в България. Собственикът на Пощенска банка – Юробанк – вече се контролира (близо 65%) от американски и канадски фондове, водени от Феърфакс Файненшъл Холдинг (с 20%). След успешното финализиране на увеличението на капитала с 2 864 млн. евро през май 2014 г., 64.6% от акциите на банката са собственост на институционални и индивидуални акционери, сред които освен Феърфакс Интернешънъл, световни фондове като Маккинзи Файненшъл Корпорейшън, Кепитъл Груп Кампънис Инк. и други. Норвежката Теленор Груп вече е собственик на телекомуникационния оператор Глобул – новият собственик присъства на 13 национални пазара, обслужва 186 млн. абонати и има годишен оборот от 12.7 млрд. евро.
Междувременно, мексиканският мултимилиардер Карлос Слим пряко и косвено притежава близо 60% от Телеком Аустриа – собственици на българския оператор Мобилтел. Германският инвеститор Ксела Интернешънъл - производител на строителни материали в България – е с акционери френския фонд PAI Partners и американският Goldman Sachs Capital Partners. В автомобилната индустрия белгийските ЕПИК и Сензор найт станаха част от бизнеса на филипинската ИМИ и американската Сенсата (с годишен оборот от 2.4 млрд. долара и заводи в 15 страни), а немската Иксетик вече е част от операциите на канадската Магна Пауъртрейн (с продажби от 36 млрд. долара и над 130 хил. служители в целия свят).
Коментари