България е последна в ЕС по жизнен стандарт, но още по-плашещо е, че през периода 2010 - 2017 г. вместо да догонва средното ниво, тя изостава все повече. Това сочи собствено проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на материалния жизнен стандарт и енергийната бедност в България, представено на Международна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи", която се проведе в София.
Данните сочат, че средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46.6%, докато в България – едва 9.9%, което ни нарежда на последно място сред 28-те държави. Най-висок стандарт – 90.8%, е отчетен в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 година е същата – средният коефециент в ЕС е 45.6%, в България – 7%. Страната ни отново е на последно място, пред нас са пак двете балтийски държави и северната ни съседка.
През седемте години между 2010 и 2017 година има известно догонване от по-изостаналите държави, като средно различията между по-богатите и по-бедните намаляват с 2,2%, но това не се отнася до България - при нас се наблюдава увеличение от 1,9% на разликата. С положителен растеж на материалния жизнен стандарт се открояват Великобритания, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, докато България неизменно остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на доклада са изследвали и териториалните изменения на материалния жизнения стандарт у нас. За целта са използвали 3 групи показатели за оценка - "икономическо развитие"; "доходи и потребление"; "неравенство и бедност".
Подреждането по райони търпи значителни промени, става ясно от обобщените данни за изминалите 7 години. Според тях Югозападният регион държи водеща позиция през целия период, значителни подобрения настъпват в Северен централен и Северозападен район, докато сред губещите се отличава Южен централен. Областите с подобрен жизнен стандарт са Габрово, Плевен, Силистра и Разград, сред тези със значително снижаване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че между районите се наблюдава слаба тенденция на сближаване, диференциацията между областите се запазва, сочи анализът на двамата професори. Въпреки непрекъснато снижаване на жизненото равнище от 2010 г. насам, налице е намаляване броя на областите в критично състояние, обобщават те.
Коментари