„Намаляването на бедността и икономическото неравенство не може да бъде постигнато с фокусиране върху едностранчиви инструменти и промени на данъчната политика“, се казва в становище на БСК относно внесения от Михаил Миков и група депутати законопроект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Той касае връщане на подходното облагане.
В становището се отбелязва, че високото равнище на бедност и социално неравенство у нас е следствие на структурните проблеми в икономиката и обществото, вкл. негативните демографски и миграционни процеси, сривът в образованието и квалификацията, маргинализацията на широки социални групи, дефицитите в пенсионната система и социалното подпомагане, ниската производителност на труда и ниската добавена стойност на продукцията, правната несигурност, високото равнище на корупция и сива икономика.
Сред аргументите на БСК против връщането на прогресивното доходно облагане са, че:
- Законопроектът не е придружен със задължителната по закон оценка на въздействие върху бюджета, данъчно задължените лица, заетостта, инвестициите, производителността и икономиката;
- Сегашните ниски пропорционални ставки от 10 на сто компенсират дефектите на бизнес средата и основните рискове пред инвеститорите;
- България не може да си позволи данъчни ставки, надвишаващи ставките на съседните държави и на други икономики от Централна и Източна Европа;
- Предлаганите промени ще усложнят определянето на дължимия данък при източника на доходи;
- Съществува опасност отново да се проявят силни стремежи за укриване на доходи и полагане на недеклариран труд.
Според БСК, преди да се пристъпва към промени на ставките по ЗДДФЛ и ЗКПО, трябва да бъдат реализирани основни реформи на регулаторната среда, правосъдната система, антимонополното законодателство и др., да се повиши събираемостта на преките и косвени данъци и да се постигне устойчив икономически растеж от над 3% годишно.
Коментари