Минимум три до шест месеца трябва да минат от въвеждането на пръстовия идентификатор в болниците, за да се каже какъв е ефектът от него. Това се разбра от думите на управителя на Националната здравноосигурителна каса Глинка Комитов в сутрешния блок на БНТ.
Той обясни, че за ноември, когато беше въведен пръстовият отпечатък при прием и изписване от болница, има увеличение на разходите на болниците, но те не са достатъчен показател. "Едно е дадени заявки от болниците, друго е извършени вече дейности и трето - плащането на тези дейности. Така че ефектът към момента е нулев - няма нито загуби, нито икономии", обясни Комитов.
С преразход от 52 млн. лв. влиза здравната каса в 2017 г., съобщи още управителят й. В сметките не влизат и незаплатени на болниците суми за предходните две години за извършени дейности над одобрените им лимити. За 2015 г. дължимото им е 52 млн. лв., а за 2016 г. - 19.5 млн. лв.
Комитов защити предложението пациентите да контролират какво харчат болниците при тяхното решение като обясни, че това е най-ефективният контрол, особено в сравнение с този, който може да упражни касата или пък медицинският одит. Той обаче не можа да отговори как пациентите да контролират дейността на лекарите, от които зависи лечението им.
Идеята на служебния министър на здравеопазването Илко Семерджиев - на пациентите да се издава документ с финансов отчет за разходите по лечението им на изписване от болницата, залегна в Националния рамков договор за 2017 г.
За да се увеличат парите за лечение или трябва да се увеличи здравната вноска, или бюджетът да дофинансира дейността, или пациентите да доплащат, описа ситуацията Комитов като посочи, че това били реалностите.
Коментари