Над 1000 дни може да е забавянето на достъпа на пациентите у нас до иновативни лекарства, ако бъдат приети замисляните от здравните власти промени при регистрацията и регулацията на цените на медикаментите, предупреди Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, пише в. "Сега".
В момента, от получаването на разрешение от Европейската агенция по лекарствата на дадена нова терапия до плащането й с публични средства в България, минават 547 дни. Ако новите регулации влязат в сила, периодът ще се удължи с още 400-500 дни и пациентите ще трябва да чакат 3 години, обясни Денев. Освен това от одобрените от европейската агенция над 120 нови терапии за последните три години едва 23 са одобрени и се плащат и в България. По тези критерии страната ни е на едно от последните места в Европа.
Аргументът за въвеждане на още по-рестриктивни регулации е, че новите терапии стигат прекалено лесно и бързо до българските пациенти, обясни Денев.
Досега, за да бъде одобрена дадена нова терапия, се изискваше да няма негативна оценка на здравните технологии в Германия, Франция и Великобритания, т.е. там да е преценено, че ползите от продукта надхвърлят цената, която ще се плаща с публични средства за него. Занапред ще се изисква лекарството да има три положителни оценки и в трите държави. За всяка държава обаче тази оценка на технологиите зависи от национални специфики и няма единни европейски критерии. Някои държави дори не правят такива оценки за различни медикаменти -например във Великобритания за анти-СПИН терапиите или във Франция за продукти, които нямат голям пазарен дял, обясни Денев.
Освен това тези оценки не са еднозначни, те не казват плащайте или не плащайте, те включват редица показатели, които зависят и от национални специфики. "Така трудно може да се изпълни изричното задължение да има поне три категорично позитивни оценки", допълни Денев.
Друга промяна е, че досега терапията трябваше да бъде покривана с публични средства в 5 от общо 27 европейски страни. Сега режимът се утежнява и ще се иска това да става в 5 от конкретни 10 референтни държави, и то от най-големия местен фонд, а не просто с публични средства. Има обаче държави, в които онкомедикаменти например се плащат от отделен фонд, или пък редките болести, и така те не са най-големите. Освен това България е избрала за референтни държави такива страни, в които навлизането на нови терапии също е доста бавно, което допълнително забавя процеса.
От асоциацията са представили възраженията си в здравното министерство.
Коментари