Въпреки оптимистичните прогнози за икономическия ръст, нивото на бедност в България остава високо. 21% от хората у нас живеят в бедност, а 33 на сто - в тежки материални лишения. Най-много бедни хора пък живеят в областите Пазарджик и Сливен. Изводите са отразени в годишното изследване „Статистика на доходите и условията на живот” на Националния статистически институт, като данните са за 2014 г.
Линията на бедност общо за страната e 323.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 578.3 хил. лица, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.
Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%).
Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49.9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (49.6%). Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процентни пункта. 461.4 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.2% от населението. Спрямо 2013 г. относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта, като делът на мъжете е 11.6%, или с 0.7 процентни пункта по-висок от този при жените (10.9%).
31.7 на сто от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 3.3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.1 процентни пункта.
През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в област София (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33.0%, Сливен - 30.8%, и Ямбол - 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 8.5%, Плевен - 11.8%, и Кюстендил - 14.0%. Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана - с 13.0%, Кърджали - със 7.5%, и Русе - с 1.9%. Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%).
Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик - 32.6%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 8.1%, при 33.4% за област Пазарджик. В областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, Варна и Сливен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В седем области - Добрич, Смолян, Монтана, София, Разград, Габрово и Благоевград, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Коментари