Една от големите слабости на фискалната политика у нас е дискрецията при изпълнението на публичните разходи или т.нар "ръчно управление" на бюджета от страната на изпълнителната власт. Много от разходите се извършват без одобрение от Народното събрание и без обществено обсъждане за това дали са необходими и целесъобразни. Това сочи доклад на Института за пазарна икономика, който изследва извънредните правителствени разходи през 2016 и 2017 г.
Данните за последните две години показват, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма се отпускат с постановление на Министерския съвет, а от месечните данни се вижда, че през ноември делът им се увеличава до 6.5-9,5%, а през декември скача дори до 23-26%.
Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси, пишат анализаторите. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти.
Практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики, посочва се още в доклада.
Коментари