Ако по време на правителството на Пламен Орешарски, лично премиерът или министърът на финансите Петър Чобанов, са получавали доклада на ДАНС за състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), то трябва с тях да се заеме прокуратурата и те да понесат лична отговорност. Това коментира лидерът на „Синьо единство” и един от съпредседателите на Реформаторския блок (РБ) Мартин Димитров пред Нова телевизия.
Според един от лидерите на „Реформаторския блок”, ако кабинетът „Орешарски” е скрил доклада на ДАНС, то това е много скандално. „Ако имаше такъв доклад, то премиерът или финансовият миистър трябваше да дойдат в парламента, да поискат затворено заседание и да видим какво правим, какво пише в този доклад…”, казва Мартин Димитров.
Депутатът от БСП Румен Гечев пък твърди, че само е чувал за доклада на ДАНС за КТБ. „Искам да разсея вашите съмнения – те общо казано в този доклад казват, че не чухме, не видяхме, не знаем – че не са знаели нищо, как 4 млрд. лв. се топят…в една банка години наред...”, казва той. Според него става дума за 10 офшорни фирми, с които още при създаването си „е зачената в грях КТБ”.
Участниците в дебата коментираха и ситуацията около министъра на културата Вежди Рашидов, който е върнал своите 2 млн. лв. от КТБ. Според Мартин Димитров не е нормално без цесия при тези с влогове над 200 хил. лв. някои само от хората да са си върнали парите, а останалите да чакат. „Би било справедливо от парите, които има, да получат еднакъв процент от сумите, които са заделени за възстановяване на влоговете, които не са гарантирани”, категоричен бе той.
Според представителя на БСП държавните институции по време на казуса КТБ не са били на мястото. „Аз съм скептичен, че парите, за които говорим, можем да върнем всичките…”, казва Румен Гечев. Той обаче като народен представител твърди, че е чувал само за доклада, но не го е видял. „Този доклад е такъв, дето само се говореше за него, не го видяхме в парламента, не знам дали ДАНС го е предоставяла”, оправдава се Румен Гечев.
Двамата спореха и за необходимостта от плоския данък, като предложението на БСП е да се въведе отново прогресивното данъчно облагане – богатите да плащат повече, а бедните – по-малко. „Да накараш най-бедните да ти увеличат данъчните постъпления с още 500 млн. лв. – това нещо не можем да го приемем”, казва Гечев.
Според него излизало, че България била „умна, като Узбекистан, Киргизстан, Естония, Чехия”: „В три - четири страни това е начинът, тези които използват плосък данък, са бившите социалистически страни, но там той е над 20 процента”. „До 400 лв. без данък – а тези с над 10 хил. лв. месечно да плащат поне 30% - световната практика е такава”, казва той относно данъците за богатите и бедните.
Мартин Димитров пък коментира, че ако предложението на БСП се приеме, парите в държавния бюджвет от данъчните постъпления, ще секнат. „Най-бедният търси бързо развитие. Извинявайте, но когато икономиката на Германия след Втората световна война е била разрушена, данъците са били ниски”, дава пример "синият" лидер.
Според него ниските данъци са основата на икономическия растеж. „Страните, като балтийските са направили плоския данък още 1989 г. – проблемът е, че ниските данъци късно ги въведохме”, коментира по темата Мартин Димитров.
„Ако тези предложения на БСП се приемат, ще пишем на професор Гечев ниска оценка. Защото вия бяхте на власт, фалирахте държавата…”, казва Мартин Димитров. "Червеният" депутат обаче опонира, че „България я фалира доцент Костов", намеквайки за някогашния премиер и екслидер на ДСБ и "Синята коалиция".
Коментари