Миналата седмица т.нар данък „градинка“ - налог за малки ниви и градинки в селски дворове , бе приет на първо четене на ниво парламентарна комисия. В момента собствениците на земеделски земи и гори не плащат данък върху имотите, с изключение на застроените терени, за които се дължи налог за застроената площ и терена под нея. От 2016 г. обаче от налог ще бъдат освободени само земеделските земи извън строителните граници на населените места. На практика с готвените промени всички селски градини и ниви, които попадат в строителните граници на селата, ще се облагат с 4,50 лв/дка. Налог се предвижда и за парцели и ниви, които са извън границите на населените места, но не са регистрирани в местните земеделските служби и за тях не се получава финансово подпомагане.
Редица кметове и жители на села реагираха остро на подготвяните промени, а от Асоциацията на българските села настояха за тяхната отмяна. Expert.bg разговаря с председателя на Асоциацията Борислав Борисов за рисковете от въвеждането на новия данък и за предизвикателствата пред аграрния сектор у нас.
Г-н Борисов, твърдите, че „данък градинка“ ще има негативен ефект върху развитието на селските райони. В какво ще се изразява той?
Приемането на този данък от страна на управляващите ще е един лош сигнал за населението в селата, което не заслужава допълнителна данъчна тежест, а напротив – данъчни облекчения и стимулиране на икономическите и социални дейности. В цяла Европа са налице данъчни преференции именно в селските региони, а у нас ставаме свидетели на обратното. Още повече, че като цяло този нов тип облагане няма да осигури някакви значителни финансови приходи в общините, но за сметка на това ще натовари администрацията и както казахме още през септември – ще се окаже по-скъпо събирането му, отколкото постъпленията от него.
Защо и колко по-скъпо?
Според предварителни анализи на експерти към АБС, събирането на новата данъчна ставка за парцели в селата под 2 дка при действащите законодателни норми от 0,1 до 4,5 промила ще се окаже по-скъпо за администрацията и общините, в сравнение с евентуалните приходи, които този данък може да донесе. Семейните градини в селата с размер до 2 дка представляват много малка част от общия обем на земеделските земи в България и са около едва 15 000 хектара, което при облагане с действащите в закона промили формира нищожна част в бюджета на всички 265 общини на територията на страната.
Това означава ли, че за по-големи от 2 дка площи данъкът би бил оправдан?
Логика в този нов тип данъчно облагане има само за поземлените имоти в строителните граници на градовете, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Имат ли общините административния капацитет да приложат мярката, при положение че повечето малки парцели не са регистрирани?
Към момента няма ясна информация за методологията и технологията на облагане, което поставя под въпрос дали общините имат капацитета да приложат новата ставка от началото на 2016, още повече, че е нужно адаптиране и синхронизиране на софтуера и базите данни, които се използват.
Появиха се опасения, че данъкът ще накара много хора да продадат ниви, които не обработват. Реални ли са тези притеснения и какви биха били последиците?
Притеснителното по-скоро е в това, че продавайки земята си, тези хора ще се лишат от източник на доходи в следващите години, когато се очаква остър дефицит в производството на храни.
Преди време заявихте в интервю, че приемането на данъка би довело до социално недоволство. Очаквате ли протести, ако мярката бъде окончателно одобрена?
Не изключваме организирането на протести по повод новия данък, тъй като той масово не се одобрява от кметовете на селата и населението.
Какви са прогнозите ви – ще бъде ли приет налогът окончателно, имайки предвид, че реформаторите се обявиха против, а и в редиците на ГЕРБ има разколебаване?
Надяваме се разумът, експертизата и зачитането на професионалните мнения да надделеят във взимането на окончателното решение. Защото е факт, че минусите от новото облагане са повече от евентуалните позитиви.
Заявявате, че общините могат да си осигурят повече приходи, ако оптимизират използването на собствените си земи и дейности. По какъв начин би могло да стане това по-конкретно?
Чрез по-адекватно управление на общинските имоти в селата, привличането на инвестиции, отдаването им под наем или продажба, когато е целесъобразно. Общините разполагат с много имоти в селските райони, които пустеят, а реално могат да бъдат източник на значителни доходи. Трябва да се стимулира икономиката в селските райони и от там да се увеличат данъчните постъпления, а не от налагането на нови данъци върху най-уязвимата част от населението.
Кои са основните трудности и предизвикателства пред селскостопанския сектор в момента?
Аграрният сектор у нас е твърде диференциран и всеки подсектор има редица проблеми за решаване. Като цяло голямото предизвикателство през следващите години е адекватното прилагане на новата Програма за развитие на селските райони – ПРСР 2014-2020, по която трябва да се подкрепят и в условията на прозрачност да се финансират инвестиционни проекти за модернизация на земеделските стопанства, както и редица проекти в сферата на услугите, селския туризъм и инфраструктурата в селата. Изключително важен за решаване е проблемът с конкурентоспособността на българските фермери и техният достъп до пазари за реализация на селскостопанската продукция. В този контекст са нужни редица законодателни инициативи, които да доведат до защита на родното производство срещу масирания внос на съмнителни селскостопански стоки от Западна Европа и трети страни. Предизвикателство пред сектора е създаването на добавена стойност към агропродуктите, тъй като в момента България произвежда предимно суровини, а преработвателната ни промишленост е много слаба и работи с вносни продукти от страни като Индия и Китай например. Това е абсурдно и трябва да се промени.
Какво трябва да се направи, за да се спре обезлюдяването на селата и да се завърнат (младите) хора там?
Нужни са комплексни мерки. Трябва да се разработи Национална стратегия за развитие на селските райони, която да е приложима на практика чрез законови мерки. Отделните региони на България имат свои специфики, които трябва да се вземат предвид и да се стимулира развитието на силните страни на всеки регион. В този контекст са нужни данъчни облекчения за фирми, стартиращи дейност на село, нужни са инвестиции в инфраструктура и социални дейности, инвестиции в здравната мрежа и образованието в селата. През последните години има положителна тенденция все повече хора да се връщат да живеят и работят в селата, което трябва да бъде подкрепено от държавата под формата на улеснен достъп до финансиране, вкл. по европейските програми, подобряване на местното самоуправление и ролята на селските кметове, привличането на български и чуждестранни инвестиции за съживяване на икономиката в селата.
Интервю на Деница Райкова
Коментари