Трагичният инцидент, при който мълния уби 47-годишен мъж в столичния жк „Люлин”, освети за пореден път фрапиращи пропуски в законодателството, свързано с мълниезащитата, и отчайващото състояние на сградите в почти цяла България в това отношение.
Поне 80% от сградите в България нямат мълниезащитни инсталации или те не работят, изчисли Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране пред „Сега”. Същия процент посочва и инж. Ернесто Стефанов, автор на книга за защитата от мълнии, пред „Строителство и имоти”. „Сравнително добро е положението с новите сгради, тъй като те не могат да получат разрешение за експлоатация от ДНСК без документ, че такава инсталация е изградена. След това собственикът или управителят се задължава да извършва съответните проверки. При старите сгради ситуацията е много лоша, в това число и с т.нар. панелки. Те са строени преди 30-50 г., след което покривите им са претърпели множество ремонти, без последващи проверки за изправност на мълниезащитните инсталации. Което е много неправилно, защото едно от първите неща, които правят майсторите, когато се качат на покрива да полагат нова изолация, е да изрежат всички стърчащи железни елементи”, пояснява Иванов.
В държавата няма конкретен орган или институция, който да отговаря за контрола над мълниезащитните съоръжения, показа допитване на „Сега” сред специалисти. Правилата за защита от мълнии са уредени в наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приета през 2010 г. Към нея обаче не е създадена структура, която да я прилага. Задължението по спазването е поверено изцяло на собствениците и ползвателите на сгради. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни сгради същата отговорност се пада на домоуправителите, а в училищата - на директорите. След това обаче нито един орган няма задължение да следи как тези хора изпълняват отговорностите си. „Ако например дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР констатира, че дадена бензиностанция няма никаква или няма работеща мълниезащитна инсталация, тя няма на кого да предаде сигнала си", коментира за „Сега” инж. Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Наредбата на МРРБ предвижда мълниезащитните уредби на жилищните кооперации да се инспектират поне през три години. Съгласно текста това може да се извършва както от „квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката”, така и от „персонала на собственика или ползвателя на сградата или обекта”, а също и от „външни специалисти”. След приключването й се изготвя доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката. „Докладът може да съдържа препоръки за поправки и/или за усъвършенствания с цел привеждане на мълниезащитната уредба в съответствие с изискванията, ако е необходимо”, пише в наредбата. Не се предвижда въпросният доклад да се представя някъде за последващ контрол. Не се посочват и никакви санкции при нарушение или неспазване на указанията в наредбата. Установените при проверките несъответствия се регистрират в техническото досие на инсталацията и се предприемат съответните мерки за отстраняването им „в най-кратки срокове”.
От МРРБ поясниха пред "Сега", че въпреки че Наредба №4 от 2010 г. е създадена от тяхното министерство, то не отговаря за прилагането й и контрола. "Ефективен контрол се упражнява до въвеждане в експлоатация на строежите, в т.ч. на мълниезащитните уредби, от участниците в строителството съобразно отговорностите им, определени със Закона за устройство на територията (ЗУТ). За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се извършва начална проверка, за да се потвърди съответствието на уредбата с изискванията на проекта и на приложимите нормативни актове. Последващият контрол за осигуряването на безопасната експлоатация на сградите е отговорност на техните собственици или ползватели. На основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собственика на строежа да ремонтира и извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установява с протокол от комисия, назначена със заповед на кмета на общината.
Според Христомир Иванов през последните години гръмотевичната дейност се е увеличила 3-4 пъти. По данни, обобщени в наредбата от 2010 г., средният брой на дните с гръмотевици за страната е бил 30 на година. Над нормата са били Райково с 41 дни, Чирпан - 39.5, София – 38.5, Ботевград – 37, Враца - 36.5, Долна Митрополия – 35, и т.н. Годишно най-много мълнии на квадратен километър падат в района на Враца – 15, София, Кюстендил, Ботевград, Ловеч, Чирпан, Райково, Сандански – по 12, и т.н.
Коментари