Вдигат драстично глобите за земеделци, предизвикали пожар

Сериозно завишане на глобите за земеделски стопани, които проявяват небрежност и от това възникват предпоставки за пожар, са предвидени в нов проект за изменение на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

Според предложението лице, което извърши огневи работи или палене на огън в пасища, мери и ливади, ще бъде глобявано със сума между 1500 до 6000 лева. Съответно на ползвателя на пасища, мери и ливади, който не уведоми писмено областна дирекция "Земеделие", с копие до Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението” за почистването им в периода, определен като пожароопасен за съответната област, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лева. При повторно нарушение наказанието е от 2000 до 12 000 лева.

Предложението за новите глоби е факт заради ужасяващата статистика от миналата година (2016 година) по отношение на пожари в открити пространства. За цялата година са избухнали над 540 пожара, като са изгорели цели 61 000 декара гори и "многократно повече земеделска земя". Най-големи поражения от пожари, възникнали и заради човешки фактор, има в областите Хасково, Стара Загора, Бургас, Ловеч, Ямбол и Сливен.

Освен всичко друго, в промените в ЗОЗЗ се предвижда всеки земеделски стопанин, който е получил земя чрез търг или чрез разпределение без търг, да подписва изрична декларация, че няма да извършва пожароопасна дейност и че ще предупреждава пожарната служба при почистване на имота си в пожароопасен период. Ако не го стори, то всички арендни/наемни договори на земеделския стопанин се прекратяват едностранно, без предизвестие, от директора на областната дирекция "Земеделие", когато случаят касае земи от държавния поземлен фонд, съответно от кмета на общината, когато случаят касае земи от общинския поземлен фонд. С промяната се забранява и на хванатия в нарушение стопанин да участва в разпределението на земеделски земи за пасища, мери и ливади за срок от 1 стопанска година, а ако заради небрежност в имота е станал пожар, който е обхванал горска територия, забраната е по-сурова – три стопански години.