Можеше да не се стига до общ европейски протест на земеделците, апогей на всяка криза, в който и да е сектор. Това каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред БНТ.
„България постави искането за подкрепа на млечния сектор още декември 2014 г. на Съвета на министрите, преди да бъдат премахнати квотите, но премахването им само щеше да задълбочи очертаващата се криза. На всеки следващ Съвет сме инициирали разговор за това. През тези месеци сме провели редица инициативи и трябваше да се стигне до крайно напрежение”, заяви Танева.
„На извънредния Съвет на министрите, който се проведе преди няколко дни, беше анонсирана подкрепа за общ пакет от 500 млн. евро. Разпределен е в четири аспекта, един от които е за директна финансова подкрепа на фермерите за всяка от 28-те страни-членки на ЕС”, обясни тя.
Министърът на земеделието и храните посочи, че България заедно с балтийските страни, които произвеждаха основно за руския пазар, са от най-засегнатите. „Трябва да се приеме правило и условия, по които да бъде разпределен този пакет. Ще настоявам директната финансова помощ, която е за всяка една от 28-те членки, да бъде разпределена така, че да подкрепи справедливо съответните загуби на фермерите”, посочи тя.
Танева даде пример с млечната криза през 2008-2009 година. „Тогава се разпределя общ пакет от 300 млн. евро отново за директна подкрепа, от който България получава 1 млн. и 800 хил. евро. България, с национални средства от бюджета си, взе решение и подкрепи млечното говедовъдство с 10 млн. евро. Очакванията и нуждите на българските фермери са по-големи от други страни членки, които не са толкова засегнати”, поясни министърът на земеделието и храните.
Коментари