Иво Христов от Сдружение "Солидарна България" говори за вредите от Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) за българското селско стопанство. По думите му споразумението ще намали стандартите за качество на храните в Европа, ще увеличи лобизма на едрия бизнес при приемането на законодателни решения и защитава най-вече големите корпорации.
В доклада "Потенциални последици за българското общество и икономика от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС”* заявявате, че влизането в сила на ТПТИ ще навреди на хранително-вкусовата промишленост в Европа. Освен намаляване на стандартите за качество и безопасност на храните, може ли да се стигне до затваряне на производства и свиване на отрасли?
Те и сега трудно издържат конкуренцията. Българското селско стопанство, което има мечтани природни условия за развитие, едва оцелява. С изключение на зърнопроизводството. Спомнете си руското контраембарго. Тогава ни успокояваха с „аргументи” за бавноразвиващи се. "Ние отдавна не сме на руския пазар, тъй че нямаме какво да губим”, каканижеха дежурните всичколози. Представяха ни стария провал като застраховка за бъдещето. Уви, месец по-късно излишните полски картофи се пренасочиха към България и пометоха българските производители.
Интензивното земеделие винаги измества екстензивното. С евтини, устойчиви и химизирани продукти. Големите фирми реализират така наречените икономии от мащаба. Ясно е, че няма родна агрофирма, която да мери ръст с американските. Най-пагубното е, че ще загубим възхитителните български вкусове, а ще ни натрапят други. Ние вече загубихме много от тях.
Сред основните залози на ТПТИ е допускането на генномодифицирани култури (ГМО) в ЕС. Битката е стара, още от 90-те. Последно на 24 април Европейската комисия (ЕК) одобри вноса на 19 генномодифицирани продукта в ЕС, след като два дни преди това уж прехвърли на държавите правото да решават въпроса. Така, в техническото време за промулгиране на промяната, 19 продукта бяха пробутани между другото. Това е доказателство за лобизма, който е превзел Брюксел.
Баламосват ни, че вреда за земеделието и здравето на хората нямало или най-малкото не била доказана. Но в ЕС действа „принципът на предпазливостта”. Сиреч продукт се допуска, ако е доказано безвреден. Тоест аргументът на лобистите за „недоказаната вреда” е в разрез с европейския принцип и прехвърля доказателствената тежест върху здравето на потребителите. Яжте на доверие, пък ще видим какво ще ви стане. Да оставим настрана, че често почвите, засяти с ГМО, стават негодни за други култури.
Смята се, че чрез ТПТИ европейският бизнес ще има достъп до обществените поръчки в САЩ. Какво точно ще спечели Европейският съюз и кои бизнеси ще могат да се възползват от по-широкия пазар?
Със сигурност най-едрият бизнес, защото обществените поръчки в цял свят изискват скъпоплатен лобизъм. Ако говорим за ИТ сектора, той и сега участва в конкурси. Българският бизнес е слаб, за да прескочи Атлантика, дори само заради това, че транспортните и логистичните разходи не са по силите му. Когато неолиберални икономисти ни говорят по колко „средно” ще спечели всяко домакинство в Европейския съюз, забравят да уточнят, че това в Щутгарт ще вземе повече от това в Оряхово, Мизия или Криводол. България загуби близки, традиционни, разработени пазари, а сега залъгват българите, че ги очаква един далечен, неразработен и пренаситен пазар. Приказки за наивници.
Как ще се отрази ТПТИ на българската икономика и бизнес? Има ли сектори, които ще спечелят от партньорството?
Ако питате неолибералните икономисти, ни очакват сияйни бъднини. Дебатът не бива да се концентрира върху хипотетични числа, а върху напълно предизвестените щети за демокрацията. Да речем механизмът за разрешаване на спорове инвеститор-държава (Investor-state dispute settlement, ISDS) ще развърже ръцете на корпорациите да съдят държавата по разтегливи формулировки. Всяка промяна в социалното или екозаконодателството може да бъде интерпретирана като „пропусната полза” или „неравнопоставеност”. В момента са заведени над 500 подобни дела пред международни арбитражи. Аржентина вече дължи 1.12 милиарда долара на три компании, задето си позволи през 2000 г. да замрази цените на тока и водата в разгара на кризата.
Друг механизъм, наречен „регулаторно сътрудничество”, предвижда всички страни от ЕС да депозират законодателните си намерения в Брюксел, а една двустранна, евро-американска комисия да ги пресява според това дали съответстват на ТПТИ. Тази комисия ще бъде нещо като първичен филтър на всяко наше законодателно намерение.
Българският бизнес трябва да анализира внимателно ТПТИ, който му отрежда неравнопоставено положение. Защото той ще разчита на справедливост само от националното правосъдие, докато чуждите инвеститори ще се ползват от режима на ISDS, а той е далеч по-изгоден. Това е валидно за всички местни бизнеси спрямо чуждестранните, не само за българският. Неслучайно на въпроса какво мислят за ISDS, 97% от европейците отговориха, че той трябва да бъде изхвърлен от договора, а ЕК се опита да смутолеви резултатите от допитването.
В резюме ТПТИ източва суверенитет в изгода на корпорациите и в ущърб на националните държави. А гражданинът все повече се изолира от вземането на каквито и да било решения.
Какво може да се направи оттук нататък? До колко Европейският парламент може да промени определени договорености?
ТПТИ в заявения му вид трябва да бъде спрян още преди подписването. Защото сетне може да се окаже късно: ще започнат спорове дали това не е обикновен търговски договор и подлежи ли въобще на ратификация. В „Солидарна България” не сме идейни противници на договорите за свободна търговия, но считаме, че те трябва да обуздаят пороците на стихийната глобализация. Да затворят офшорните зони, в които изтичат нашите данъци и да регулират прекалената финансиаризация на икономиката, която опустошава реалния сектор. Вместо това ни се предлага допълнителна дерегулация и разширяване полето на лобизма в ущърб на демокрацията.
Как ще коментирате доклада на Института за пазарна икономика, в който се посочва, че Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) ще насърчи българската икономика и особено износа на стоки? Според Вас какво определя позицията на ИПИ и дали може да се каже, че защитават определени интереси?
ИПИ стои на открито неолиберални позиции, които дори световната икономическа криза не успя да разколебае. Затова изводите в документа са напълно очаквани и безоблачни. Докладът впечатлява най-вече със своите дефицити. Напълно липсва юридическа част. Отсъства анализ на ISDS, на регулаторното сътрудничество, на опасностите за демокрацията, които изкараха хиляди европейци на улицата. За сметка на това се вещае търговски разцвет. В момента европейската и американската икономики са като две цедки, от които водата изтича. Във вид на капитали към Азия и на неплатени данъци към офшорните зони. Неолибералите ни убеждават, че ако започнем ускорено да пресипваме водата от едната цедка в другата, то те ще се напълнят. Всъщност само за кратко ще си създадем оптическата илюзия, че са пълни.
Интервю на Петя Бързилска
*В средата на 2013 г. ЕС и САЩ започнаха преговори по Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. До април 2015 г. бяха проведени девет кръга преговори. Споразумението цели да се премахнат пречките през търговията в редица икономически сектори, за да се увеличи търговския обмен на стоки и услуги между ЕС и САЩ.
Коментари