През 2016 г. обхватът на т.нар "еднодневни" трудови договори в земеделието се е увеличил - производителите са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой наети лица нараства от 13 на 15 за година, ръст се забелязва и при средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори - до 62 дни спрямо 48 през 2015 г.
Това са част от изводите в анализ на изследователската компания "Индъстри Уоч", посветен на еднодневните договори. Мярката бе въведена през юли 2015 г., като по за ползите и вредите ѝ се водиха разгорещени дискусии.
Според анализаторите обаче ефектът ѝ е по-скоро положителен и е видим в статистиките за заетостта в селското стопанство в периода 2014 - 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.
Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%.
От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.
Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.
Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.
Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).
Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори.
Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред, смятат анализаторите.
Коментари