Само един от петима студенти ходи редовно на лекции

Само един от петима студенти ходи редовно на лекции
Източник: БГНЕС

Само 20% от студентите у нас ходят редовно на лекции, което означава, че висшето образование не осигурява нужното качество на обучение. Тревожните данни изнесе просветният министър Красимир Вълчев на форум в УНСС, предаде в. Сега.

"Направихме проверка в 4 университета и установихме 15-20% посещаемост, и то в редовна форма на обучение. Това означава, че имаме прикрита задочна форма, както и че висшето образование не може да осигури нужното натрупване на знания и умения у младите хора", заяви просветният министър, призовавайки студентите да не учат само от сесия на сесия, а ежедневно, а преподавателите - да бъдат по-взискателни не само на изпити.

Вълчев сподели за свой разговор с преподавател от Пловдивския университет, който му се оплакал, че се готви старателно за лекции и дава всичко от себе си, заставайки пред студентите си, но въпреки това не успява да провокира интереса им. Негов колега от Западна Европа пък полагал доста по-малко усилия - показвал слайдове със задачи, възлагал прочитането по 5 книги за седмица, но студентите изпълнявали, защото били провокирани да учат.

"Най-важната задача пред преподавателите вече е да успеят да провокират интереса на учениците си и да ги вдъхновят. Това обаче става с нови методи на преподаване", коментира министър Вълчев.

"МОН не регулира заплатите на преподавателите", отговори Вълчев на синдикалното искане за увеличаване на финансирането с цел повишаване на заплатите на младите преподаватели. По думите му начинът, по който се формират възнагражденията в повечето университети, се основава на старшинството - дават се добавки за степени, за клас и т.н., като на места разликата между най-ниските и най-високи заплати са 150%, при 40% разлика в средното образование.

"Академичната автономия е взела решение да пести от млади преподаватели. Ако увеличим финансирането, трябва да сме сигурни, че то ще отиде точно за младите преподаватели", посочи министърът, припомняйки, че в предложените от ведомството му промени в закона за висшето образование е предвидено въвеждането на минимални заплати за академичните длъжности. По думите му средната брутна заплата в 37-те държавни ВУЗ-а у нас е около 1800 лв., но на места младите получават значително по-малко.

"Ако насърчим приема в математиката и природните науки, не значи, че учениците и студентите, които искат да учат хуманитарни науки, ще отидат там. Двете системи не бива да се разглеждат като скачени съдове, защото има опасност изключително високите ни постижения в изкуството и хуманитаристиката да се жертват в култ към бъдещата власт на алгоритмите", настоя Мартин Осиковски от катедра "Медии и комуникации" в УНСС по повод политиката на МОН да се стимулира насочването на младите към математика, природни и инженерни науки заради повсеместното навлизане на технологиите.

"Осъзнаваме, че механично преливане не може да има. Трябва обаче поне да направим опит да обвържем специалностите според бъдещото търсене на пазара на труда, дори ефектът да е само 10%, колкото е процентът на колебаещите се", коментира министърът. Според него ключово за ВУЗ-овете ще е да слеят дигиталната креативност с хуманитарните умения и да започнат да формират интердисциплинарни знания, а не просто такива в една област.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.