Предприемчивостта в широкия контекст не значи всеки да направи една фирма, да наема хора и така нататък. Предприемчивостта може да бъде в това да смениш града, в който живееш, или да научиш нещо ново, да завършиш нещо, да научиш език, да придобиеш ново умение.
Това коментира главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян пред Actualno.com.
През ум не ми минава, че можем да имаме нация от свръхуспешни предприемачи. Човек може да инвестира и в себе си и да търси активно нови възможности. В България има голяма трансгранична мобилност – доста хора отиват извън страната. Но в самата държава сякаш са по-ниско мобилни – между самите градове, смята банкерът.
Хампарцумян не скри радостта си от факта, че напоследък малки и средни фирми стават световни лидери, в това, което правят.
По принцип днес, в модерния свят – говоря за Америка и Западна Европа – вече започва да се говори за реиндустриализация и връщане на идеята, че производството, индустриалното производство, такова, каквото ще бъде в XI век, вече не непременно трябва да отива в Китай, Мексико, Бразилия и така нататък. Има примери в това отношение. Интел например построи супермодерна фабрика за последното си поколение чипове в Орегон (Западното крайбрежие на САЩ – бел. авт.). България може да изиграе много важна роля във възстановяването на тези технологични вериги в европейски мащаб. Така че пролетариите на XI век не са пролетариите на Маркс. Това са добре образовани, гъвкави в уменията си и общо взето добре платени хора. Това трябва да бъде пролетарият на XI век, категоричен е той.
България вече загуби едно преимущество, което имаше и което е характерно например за Германия – добре обучена, висококвалифицирана работна ръка за индустрията. Техникумите и другите училища, които даваха не висше образование, но значително повече професионални умения. Виждам, че най-успешните фирми, които имат нужда от индустриални работници, спонсорират това обучение. Образованието по принцип е нещо, за което България трябва да харчи – ще си позволя да го кажа – безогледно, категоричен е Хампарцумян.
Безогледно в смисъл да не се търси незабавен икономически ефект. Ние като природни богатства нямаме някакви особени залежи нито от енергийни източници, нито от някакви много ценни метали. Или това, което имаме, не е достатъчно, за да живеем в охолство като емиратите. Това, което имаме като капитал, са хората, и в тяхното образование трябва да впрегнем много сериозни усилия.
Аз съм привърженик на безогледното харчене за образование. Знам, че в ушите на някои икономисти звучи скандално, но това трябва да правим, категоричен е Хампарцумян.
Според Хампарцумян голяма част от икономическите проблеми в България се дължат на наследеното от комунистическата система схващане, че държавата трябва да се грижи за всички аспекти от живота. Вижте какво сподели още той пред Actualno.com.
Коментари