Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) бе отхвърлено от Европейския парламент в сряда и следователно не може да се превърне в закон за Европейския съюз.
Това е първият път, когато Парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение. 478 депутати гласуваха срещу ACTA, 39 в полза и 165 се въздържаха.
Удовлетворен съм, от това че Парламентът последва препоръката ми за отхвърляне на ACTA, заяви докладчикът Давид Мартин (С&Д, Обединено кралство), повтаряйки мнението си, че споразумението е твърде неясно формулирано и създава възможности за неправилно тълкуване, което да застраши свободата на гражданите.
От друга страна той обърна внимание и на нуждата от намиране на алтернативни начини за защита на интелектуалната собственост, като един от „градивните елементи на икономиката на ЕС“.
Основният защитник на ACTA от страна на ЕНП — Кристофер Фейлнер (ЕНП, Швеция), заяви в дебата преди гласуването, че Парламентът трябва да отложи окончателното гласуване до произнасянето на Съда на ЕС по съвместимостта на ACTA с договорите на ЕС. След като предложението бе отхвърлено с мнозинство, значително малцинство от депутати се въздържаха от гласуване по съгласието на Парламента относно споразумението.
По време на дискусиите за ACTA Парламентът преживя безпрецедентно пряко лобиране от хиляди граждани на ЕС, които призоваваха за отхвърляне на споразумението, в улични демонстрации, в съобщения до електронните пощи на членовете на Европейския парламент и обаждания до офисите им. Парламентът получи и петиция, подписана от 2,8 милиона граждани от цял свят, призоваваща към отхвърляне на споразумението.
Споразумението, договорено от ЕС, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария, трябваше да засили спазването на правата върху интелектуалната собственост и борбата с онлайн пиратството и вноса на фалшифицирани стоки.
Гласуването от сряда означава, че нито ЕС като цяло, нито отделни държави членки ще могат да се присъединят към ACTA.
През 2011 България стана една от страните сложила подписа си под скандалното споразумение за опазване на авторските права, чрез упълномощения извънреден посланик на страната в Япония Любомир Тодоров.
Последвалият натиск от страна на гражданското общество доведе до признанието на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, че България е подписала документа със "симпатично мастило".
След разгорещилия се скандал, предизвикан от липсата на информация относно последиците за българските интернет потребители, страната замрази ратификацията на ACTA, до оформянето на позицията на Европейския парламент. След като тя вече е официална, на Комисията не и остава нищо друго освен да търси отново съдействие от страна на Съвета, както днес заяви Комисар Марош Шевкович.
Коментари