Близо половината от българите (46%) никога не са използвали интернет, сочи изследване на Европейската комисия в сферата на цифровите технологии.
Данните са от 2011 година.
През миналата година 46% от българите редовно са използвали интернет, което е с 4% повече в сравнение с 2010 година, но под средното ниво за ЕС, което е 68%.
По отношение на електронната търговия – едва 7% от българското население купува онлайн. През 2011 година използването от гражданите на електронното правителство е било третото най-ниско в ЕС – едва 25%.
Търсенето от страна на европейските граждани, предприятия и новатори на цифрови услуги е достатъчно, за да осигури устойчив икономически растеж в Европа, но недостигът на линии за бърз достъп до интернет, както и на онлайн съдържание, научноизследователска дейност и подходящи умения ограничава възможностите за оползотворяване на този потенциал.
Увеличаващата се консумация на данни и преминаването към технологии за мобилна връзка (като например чрез смартфони) и мобилни услуги (като трето поколение (3G) интернет, пряко излъчване на музика в интернет и уеб базирана поща) са най-важните тенденции в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), където в момента има 8 милиона работни места и който генерира 6 % от БВП на ЕС.
Европейците са жадни за цифрови технологии и по-голям цифров избор, но правителствата и промишлеността не са в крак с тях. Придържането към политическото мислене и бизнес моделите от 20-и век ощетяват икономиката на Европа. Срамота е! Сами си вредим, като инвестираме твърде малко. Европа ще бъде пометена от глобалните си конкуренти, ако продължаваме да сме самонадеяни, коментира заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус.
Половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на ИКТ, които да им помогнат да сменят работата си или да си намерят нова, показва още проучването.
Докато 43% от населението на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет и могат например да използват интернет за провеждане на телефонен разговор или да създадат уебстраница, почти половината от работната сила не е убедена, че разполага с достатъчни компютърни и интернет умения за настоящия пазар на труда.
Почти 25% нямат умения в областта на ИКТ. Тези проблеми затрудняват заемането на свободните работни места в областта на ИКТ, които ще наброяват 700 000 към 2015 г.
Пазаруването в интернет все още е ограничено в националните граници. Въпреки че 58 % от потребителите пазаруват онлайн, само един от всеки десет е купувал от уебсайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (като например отказът да доставят и усложненията във връзка с авторското право) са най-големите проблеми.
Използването на електронната търговия от малки и средни предприятия (МСП) е в застой. По-голямата част от МСП нито купуват, нито продават онлайн, което ограничава износа им и възможните им приходи.
В инвестициите за научни изследвания все повече изоставаме спрямо нашите конкуренти. Въпреки че националното финансиране на научноизследователския сектор не беше засегнато от ограничителните мерки, неговият годишен растеж е значително по-малък от 6 %, необходими за удвояване на публичните инвестиции до 2020 г. Търговските инвестиции в научноизследователската дейност намаляват. Понастоящем интензитетът на НИРД в сектора на ИКТ в ЕС е по-малък от половината от този в САЩ.
Телекомуникационните дружества продължават да се възползват за сметка на потребителите от завишените цени на международния роуминг.
През 2011—2012 г. повече дружества се отказаха от измамния подход, като предложиха ценови пакети или тарифи за роуминг, които са съобразени със цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в роуминг отколкото за национални разговори.
Коментари