Реорганизирането и несигурността на работните места са най-честите причини за стрес както в България, така и в останалите държави в ЕС, сочи проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, цитирано от БГНЕС.
Според резултати от проучване на Агенцията (EU-OSHA) половината от работещите в България (52%) смятат, че случаите на стрес на работното място са много чести. Само 7% не са подложени на стрес, а при други 40% се случва рядко.
Служителите в България, които имат работа, различна от ръчната, са по-склонни да твърдят, че стресът не се овладява както трябва на работното им място (54% срещу 40%). За 57% от служителите в България реорганизацията или несигурността на работните места са най-честите причини за стрес на работа за служителите в България, следвани от подлагане на неприемливо поведение като тормоз и дразнене (44%) и отработени часове или натоварване (43%). Жените са по-склонни от мъжете да твърдят, че тормозът и дразненето често причиняват стрес (50% срещу 39%), докато за по-младите, между 18-34 г. причините са по-скоро отработените часове или натоварването (51% срещу 43%).
Въпреки че повече от половината работещи в България смятат, че възрастните служители са склонни да бъдат по-малко приспособими към промените на работното място, отколкото другите работещи (56%), това е малко по-ниско от средната стойност за Европа, която е 60%. Повече от средния процент работещи в България (44% спрямо 28% в цяла Европа) смятат, че по-възрастните служители над 60-годишна възраст са по-малко продуктивни на работа от останалите.
Ето какво сочат обобщените данни за Европа:
Половината от работещите в Европа считат, че стресът на работното място е често срещан. Четирима от десет смятат, че на тяхното работно място той не се преодолява удовлетворително.
Негарантираната заетост и реорганизирането на работата се смятат за най-честата причина за стреса, свързан с работното място.
Липсва достатъчна осведоменост относно програми или политики в помощ на работниците да продължат да работят до пенсионна възраст или след нея, макар че повечето хора подкрепят въвеждането им.
Следват основните констатации от третото общоевропейско проучване на общественото мнение, проведено от Ipsos MORI от името на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).
Близо половината от служителите в Европа (51%) считат, че стресът, свързан с работното място, е често срещан, като 16% го определят като "много често срещан", сочи проучването. Повече жени, отколкото мъже твърдят, че стресът, свързан с работното място, се среща често (54% спрямо 49%). Това посочват и работещите на възраст между 18 и 54 години (53%) спрямо тези над 55 години възраст (44%). Възприемането на стреса, свързан с работното място, също варира в различните сектори, като в здравеопазването е силна тенденцията да се твърди, че стресът, свързан с работното място, е най-често срещан (61%, като 21% твърдят, че тези случаи са "често срещани").
Директорът на EU-OSHA Криста Зедлачек споделя, че "41% от работниците в Европа смятат, че стресът, свързан с тяхното работно място, не се преодолява удовлетворително, а 15% твърдят, че той изобщо не се преодолява". Отделяме много голямо внимание на справянето с психосоциалните рискове на работното място, като например стреса. Следващата година ще стартираме кампания, наречена "Здравословни работни места. Управление на стреса". Посланието, което тя ще разпространи сред предприятия от различен мащаб и сектори в Европа е, че психосоциалните рискове могат да се преодоляват по същия логичен и систематичен начин, както и другите проблеми, свързани със здравето и безопасността."
Съществува връзка между съотношението на служителите, които твърдят, че стресът на тяхното работно място е често срещан и тези, които смятат, че той не се контролира добре. Седем от всеки десет (72%), работещи в Европа, твърдят, че стресът, свързан с работното място, е рядко срещан и казват също, че той се контролира добре; за разлика от тях шест от десет (58%) считат, че той не се контролира добре.
В Европа най-често срещаната причина за стреса на работното място е негарантираната заетост или реорганизирането на работата (72%), следвани от отработените часове или натовареността (66%). Все пак тези две причини заемат най-високо място (с по 69%) сред по-младите служители на възраст между 18 и 34 години. Здравните работници и работниците, заети в сектора за полагане на грижи много по-често посочват като причина за стреса отработените часове/натовареността (77%).
В държави с по-висок размер на публичния дълг работещите е по-вероятно да посочат негарантираната заетост или реорганизацията на работата като предполагаемата причина за стрес, свързан с работното място; 73% от работещите в държави, чиито публичен дълг е повече от 90% от БВП, избират негарантираната заетост или реорганизацията на работата като честа причина за стрес, свързан с работното място в сравнение с 66% от тези държави, чиито публичен дълг е 60% от БВП или по-малко 1.
Шест от десет служители (59%) считат недопустимо поведение като насилие или тормоз за често срещана причина за стреса, свързан с работното място. По-малко служители считат липсата на подкрепа от колеги или висшестоящи (57%), липсата на яснота относно ролите и отговорностите (52%) или ограничената възможност за управление на моделите на работа (46%) за често срещани причини за стреса на работното място.
В Европа половината от участвалите в проучването (52%) очакват делът на работещите на възраст над 60 години да се увеличи до 2020 г., а 43% смятат, че това е малко вероятно. Работниците на възраст над 55 години е по-вероятно да считат, че на работното им място ще има повече хора на възраст над 60 години през 2020 г. (59%), отколкото работниците между 35 и 54 години (54%) и по-младите работници на възраст между 18 и 34 години.
Един от осем служители (12%) е осведомен относно политики и програми, които подпомагат по-възрастните служители да работят до пенсионна възраст или след нея. Осведомеността относно политиките е по-голяма, ако размерът на компанията е по-голям, започвайки от 7% в най-малките компании (1―10 служители) и достигайки до 19% в най-големите компании (повече от 250 служители). 61% от неосведомените относно подобни програми подкрепят въвеждането на такива. Групите, които е вероятно да подкрепят тези политики, включват жени, заети лица на непълно работно време, здравни работници или работници, заети в сектора за полагане на грижи, както и работници в по-големи компании. Работниците на възраст над 55 години е малко по-вероятно, отколкото по-младите, да подкрепят подобни политики (64% спрямо 61% от работниците на възраст между 35 и 54 години и 60% от работниците на възраст между 18 и 34 години).
На въпроса дали считат, че служителите над 60-годишна възраст са по-склонни към дадено поведение, отколкото другите:
Само двама от десет служители (22%) считат, че по-възрастните работници стават жертва по-често на трудови злополуки, отколкото другите работници (това съотношение е еднакво сред повечето групи, макар че онези, полагащи физически труд, е малко по-вероятно да са на това мнение);
Около трима от десет (28%) смятат, че работниците над 60-годишна възраст са по-малко продуктивни на работното място спрямо останалите работници;
Четирима от десет (42%) считат, че по-възрастните работници по-често изпитват стрес, свързан с работното място, отколкото останалите, докато малко повече работници считат противното (48%);
Шест от десет работници (60%) смятат, че работещите над 60-годишна възраст е по-малко вероятно да могат да се приспособят към промените на работното място, отколкото останалите, като това мнение се поддържа от половината (49%) от по-възрастните работници над 55-годишна възраст (макар че следва да се отбележи, че един от трима от всички работници (33%) смята, че другите работници са тези, които не могат да се приспособят достатъчно към промените при работа).
Коментари