Няма държава в Европейския съюз и в рамките на Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която да има по-малък размер на позволен отпуск, отколкото в България. По отношение на минималната работна заплата нещата са отдавна ясни, но по-интересното е, че в доста от общо 30 европейски държави, включени в статистиката, единна минимална работна заплата всъщност няма. Не са малко и държавите, в които работната седмица е под 40 часа – толкова, колкото е в България. Това показва обобщена статистика, пусната на сайта на Главна инспекция по труда.
Отпуск
На равни начала с България са Белгия, където дават 20 работни дни в годината, в Гърция, Ирландия, Кипър, Латвия , Холандия, Полша, Румъния, Словения, Унгария, Хърватия , Чехия и Лихтенщайн*.
От тези държави обаче в шест има допълнителни условия, които са в изгода на работника. Например в Гърция, ако служителят има по-голям трудов стаж, отпускът може да достигне до 26 дни. В Ирландия се полагат 20 дни за поне 1365 часа на година, но ако в даден месец някой е работил над 117 часа, се предвиждат по 2,5 дни допълнително – за всеки месец, в който това се е случило. В Латвия ако си под 18 години, отпускът е 30 дни. В Полша е подобно на Гърция – имаш ли 10 години трудов стаж, вземаш 26 дни отпуск годишно. В Хърватия, ако работната ти седмица е 6 дни, вземаш 24 работни дни отпуск годишно. А в Лихтенщайн, ако имаш 20 години стаж, отпускът е пет работни седмици.
И примерът-слънце за служителите – в Испания отпускът е не по-малко от 30 работни дни годишно.
Минимална работна заплата
В Австрия, Дания, Италия, Норвегия, Финландия и Швеция няма общовалидна минимална работна заплата. В скандинавските държави практиката е минималното възнаграждение да се определя на база колективен трудов договор – за всеки сектор различно ниво. Интересен факт е, че в Германия от тази година е въведена минимална работна заплата от 8,50 евро на час. Всъщност на повечето места възнаграждението се изчислява на база час, не на месец. Можем да се утешим, че в Естония минималната заплата е най-близка до нашата – 355, само че евро.
Работна седмица
В Австрия, според някои колективни договори, работната седмица може да намалее до 38 часа. Толкова е официалната работна седмица в Белгия. В Германия положението е същото като в Австрия. В Дания нещата са още по-либерални – работното време се регламентира със споразумения. В Исландия чиновниците и асистент-продавачите работят по 37,5 – 39,5 работни часа седмично. В Латвия подрастващите и служителите, които са изложени на риск, работят по 7 часа дневно или 35 часа седмично. В Литва пък не дават да има по-дълга работна седмица от 48 часа, включително с извънреден труд. В Норвегия нормалното работно време, ако работиш на смени и/или и през събота и неделя, е 36-38 часа на седмица. И, разбира се, вечният пример Франция – 35 часа седмично, като може да се стигне до максимум 48 часа, но за период от 12 седмици последователно не може да се надвишават 44 часа на седмица.
Голямо изключение е Ирландия. Там работната седмица може да е и 48 часа средно, но за четири месеца. Същото е положението и в Кипър, но там в 48-те часа включват и извънреден труд, а в Румъния също не дават повече от 48 часа, включително с извънреден труд.. В Холандия е сложен максимум от 60 часа на седмица – нещо, което го има и в Ирландия, особено за определени сектори. Във Великобритания работната седмица е от 48 часа, но за седем дни, като може някои служители да се откажат от това ограничение. В Лихтенщайн всички работят по 48 часа седмично, с малки изключения – лица между 15 и 18 години, както и работещи в някои по-специфични сектори.
Коментари