Много шум се вдигна около идеята на управляващите за болничните. Как е решен въпросът в други страни от ЕС и какви начини има за ограничаване на злоупотребите? Обобщението е на Александър Детев от Deutsche Welle.
Управляващите в България лансираха идеята от 1 януари 2020 г. обезщетението за първия ден отсъствие от работа заради заболяване да не се плаща, както досега, от работодателите. После стана ясно, че това няма да важи за майки с болни деца (за бащите информация все още няма), както и за претърпелите трудова злополука. Спорните реакции по темата принудиха премиера Бойко Борисов да обяви, че подобно предложение засега няма да бъде внасяно в Народното събрание, а темата ще бъде обсъдена в Тристранната комисия със синдикатите и работодателите.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепи предложението, синдикатите декларираха готовност за протести, а от лекарското съсловие се показаха обидени от твърдението на управляващите, че имало множество злоупотреби с болничните, заради което се налагала мярката.
Вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че предложението цели "да се възпитава съзнание" у лекари и пациенти. И заключи: "Не можеш да искаш да работиш като в Албания, а да получаваш заплата като в Германия". Всъщност, в Албания първите 14 дни от болничните се плащат от работодателите, което много повече се доближава до германската, отколкото до българската методика. Но очевидно не това има предвид въпросното сравнение.
Това ли е решението?
Броят на наетите лица и този на издадените болнични в България действително не нарастват пропорционално. От 2013 до 2018 г. наетите са се увеличили с 20 000 - до 2.238 млн. През 2018 г. обаче са били издадени със 156 000 повече болнични, отколкото 5 години по-рано. Средният брой дни, за които НОИ е изплатил обезщетения, са били 6,13 през 2013 г., и 7,86 през 2019 г. на наето лице.
Подобна практика - работещият да плаща сметката за първите дни от боледуването си - съществува в Европа, например в Испания. Там през първите 3 дни работодателят не е длъжен да плаща за болничните. В много компании обаче има вътрешни регламенти, недопускащи работникът да бъде ощетяван.
От четвъртия до петнайсетия ден от боледуването работодателят е задължен да изплаща обезщетение, което се равнява на процент от дохода, а след 15-ия плащанията се поемат от социалната система. Само в 3 държави от Европейския съюз - Кипър, Ирландия и Португалия - нито един от платените дни за отпуск по болест не е за сметка на работодателите, припомниха от КТ "Подкрепа".
Как е в Германия?
В Австрия и Германия работодателят се грижи за обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването. И в двете държави за първите три дни дори не е необходимо предоставянето на медицинско удостоверение или болничен лист.
В Германия работодателят изплаща 100% от дневното възнаграждение през първите 6 седмици, като този срок може да бъде и удължен при второ, различно заболяване. В Германия преди всяко посещение при лекаря се представя електронната здравноосигурителна карта.
Ако заболяването е настъпило през първите 4 седмици от назначаването на работника или служителя, обезщетението се покрива от здравната каса. Съществува възможност в договора да бъде посочена друга методика за изплащане на обезщетение при болест, но тя не може да поставя наетия в по-лошо положение в сравнение с посочените в закона правила.
В Австрия задължението за изплащане на обезщетение е обвързано със стажа при конкретния работодател. Ако наетото лице работи от по-малко от 5 години, то има право на 6 седмици 100% обезщетение от работодателя и 50% през следващите 4. Останалите 50% се покриват от здравната каса.
Броят на седмиците, в които отговорността за обезщетението е на работодателя, нараства с годините стаж. Независимо кой плаща сметката, в Австрия важи принципът, че наетото лице трябва да получава по време на боледуването си същите суми, които би получавало и ако работеше.
За ограничаването на злоупотребите с болнични могат да бъдат предприети и други мерки, които да не удрят по джоба на работниците. Една от тях е въвеждането на електронна здравна карта, което се отлага от години. То би дало възможност да се проследява лечението на всеки един пациент.
Рисковете - финансови и здравни
Не е сигурно, че предложената от правителството мярка ще доведе до положителен резултат. Както припомни пред bTV бившият социален министър Ивайло Калфин, преди 2010 г., когато НОИ е покривал всички болнични, е имало обвинения, че работодатели се договорят с работниците си да взимат обезщетения за боледуване, без да са болни.
Решението на правителството крие както финансови, така и здравни рискове. Най-вече за хората с ниски доходи, които в България са особено уязвима група. Минималната брутна заплата в страната през 2019 г. е 560 лева. След удръжките сумата спада до около 430 лева нето.
Прагът на бедността в България през 2020 г. ще е 363 лева. Така съществува реалната опасност с няколко дни болнични работещите на минимално заплащане да паднат под екзистенц минимума. Или с други думи – за много наети лица неплащането на този първи ден от болничния е непосилно.
Съвсем логично е и опасението, че все повече хора ще ходят болни на работа, излагайки на опасност не само себе си, но и колегите си.
Коментари