В България системата за продължаващо обучение е твърде остаряла – и нормативно, и институционално, макар да е сред ключовите въпроси за конкурентоспособността на работната сила.
Това стана ясно днес на пресконференция в Пловдив за компетенциите на работната сила и пазара на труда, организирана от БСК.
Наложително е инвестициите да се насочват не само към образователната система, но и към различните форми на продължаващо обучение, което в момента е оставено на индивидуалната инициатива на отделния зает или работодател, коментираха експерти от работодателската организация.
Те цитираха изследване на CEDEFOP (Европейски център за развитие на професионалното обучение), според което професията „ядрен инженер“, например, има жизнен цикъл от около 8 години, което означава, че след този период, ако не са усъвършенствани знанията, уменията и компетенциите на лицето, неговата квалификация не е приложима в съвременните технологични условия. Професията (специалността) „инженер – електроника и автоматизация“ има жизнен цикъл около 7 години, „IT-инженер“ – 4 години, „юрист“ – 6 години, и т.н.
На пресконференцията беше цитирано изследване на McKinsey, което показва, че недостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отявлените тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие.
Работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020 година. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа. Същевременно, ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно - “глад” за квалифицирани кадри.
До 2020 г. в Европа над 40% от работниците трябва да са с висше образование, за да може да се отговори на икономическите тенденции. България и сега, и тогава ще изостава от този показател, като прогнозата е у нас висшистите през 2020 г. да достигнат 34%. Към момента едва 23% от всички българи в работоспособна възраст са висшисти.
За 76% от ключовите длъжности в предприятията в България се изисква висше образование (35% магистърска степен и 41% бакалавърска), а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия, показват разработените до момента в рамките на изпълнявания от БСК проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности.
Те ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и компетентностни рамки (професионални стандарти) за 50 професии и специалности.
От БСК предлагат да бъде приет Закон за професионалните стандарти в заетостта (ЗПСЗ).
Предвижда се със закона да се създаде Национален съвет за умения и компетенции (НСУК), който да се изгражда на принципа на публично-частното партньорство, с участието на работодателските организации.
Коментари