Икономическата ситуация в Европа леко се подобри през второто тримесечие на годината, но напредъкът е твърде неустойчив за момента, казва се в последния анализ на „Индъстри Уоч”. Спрямо първото тримесечие, еврозоната отчита ръст на БВП от 0.3%, а общо 28-те икономики на ЕС – от 0.4%. На годишна основа обаче (спрямо същото тримесечие на 2012 г.) еврозоната все още отчита спад от -0.5%, а ЕС общо има нулев растеж.
Негативните очаквания се поддържат и от продължаващия спад на инвестиционната активност (3.5% спрямо предходната година). В същото време икономиките все още са зависими от правителствените разходи, които продължават да растат с 0.8% в реално изражение за година. Всяка политика на допълнителни икономии ще се отрази в ново свиване на текущото търсене.
Като цяло, след кризата износът на български стоки трайно нараства дори при минималния ръст общо за икономиката и значителния спад в заетостта. Трябва да се отчете обаче, че през второто тримесечие ръстът на износа се забавя – 3.3% спрямо същия период на 2012 г. , спрямо 13% за първото тримесечие. Стагнацията в европейската икономика – основен търговски партньор – води до почти нулев ръст на износа за ЕС.
Отчетения спад в потребителските цени до август (с 0.6% спрямо юли и с 0.7% спрямо август на предходната година) се дължи почти изключително на решенията на правителството да свали цената на електроенергията за бита (на два пъти тази година от зимата насам) и на новите регулации в търговията с фармацевтични , свалили цените на лекарствата. Твърде рано е да се правят обобщения за "дефлационни процеси" - същевременно българската индустрия продължава да се изправя пред няколко основни предизвикателства.
Повишаване на трудовите разходи вероятно ще продължи. От началото на 2013 г. има известно съживяване на пазара на труда и увеличаване на търсенето на работна сила, a може да се очаква и (макар и ограничена) мобилност към страните от ЕС след отпадането на ограниченията от 1 януари 2014 г. В резултат както на повишаването на осигурителните прагове, така и на недостатъчното предлагане на работна ръка с необходимата квалификация, разходите за труд в преработващата промишленост се увеличават и през 2013 г. в България – с 5% годишно през първото тримесечие. Разходите за труд в преработващата индустрия в България нарастват с по-бързи темпове от средното за ЕС във всяка една от последните 4 години, с изключение на първото тримесечие на 2011 г. Квалифицираните промишлени работници получават средно 65% повече през 2010 спрямо 2006 г . Непрекъснатото увеличение на трудовите разходи е една от причините, която може да принуди производителите да вдигнат цените в следващите месеци.
В глобално отношение може да се очаква общо повишение на енергийните цени при по-сериозно възстановяване на икономиките в САЩ, както и при разширяване на търсенето в новоразвиващите се пазари в Азия и Латинска Америка. От друга страна, във вътрешен план ще продължи дългият процес на "сближаване" на енергийни и транспортни цени, потискани с различни регулации през годините. От 2010 г. насам цените на транспортните услуги са се увеличили с 5-6% според данните на НСИ. При евентуално поскъпване на горивата, транспортът също ще поскъпне, което неминуемо ще се отрази и върху себестойността на индустриалната продукция.
През последните 3 години цените на ключови суровините и материали следват тенденция на повишение. Спрямо 2005 г. суровините са поскъпнали общо с 86% според данните на МВФ, храните със 74%, металите с 81%, а цената на петрола се е удвоила. Основни фактори, които допринасят за продължаващата инфлация на суровините са, повишеното търсене от Китай и другите развиващи се страни, както и ниските лихви в глобален план.
В анализа на "Индъстри Уоч" се посочва, че българската индустрия продължава да е под натиск да въвежда и прилага все по-засилени изисквания на ЕС по отношение на безопасност, условия на работното място, сигурност на продуктите, управление на производствените процеси, замърсяване на околната среда. Съобразяването е свързано както с инвестиционни разходи, така и с увеличение на текущите разходи за производство.
Отварянето на българската икономика и членството в ЕС ускориха процеса на догонване не само на европейските доходи, но и на средноевропейските цени. Скоростта на догонване на цените на потребителските стоки обаче зависи от техния тип. Най-голямо увеличение на цените предстои в отрасли, чиито стоки в момента са сравнително евтини спрямо средното ниво в ЕС. Ето защо може да се очаква, че цените на тютюневите изделия и храните като цяло ще нарастват изпреварващо.
Имайки предвид описаните фактори, в следващите 1 до 3 години може да се очакват няколко тенденции в ключовите индустрии. В секторите, които продават стандартизирани международно търгуеми продукти, ще продължи процес на засилено инвестиране в цялостно обновяване – разбира се, при успешно намиране на капитали. Тук попадат добивната индустрия и преработвателите на базови суровини (напр. метали, енергийни продукти) Възможният подход за запазване на конкурентоспособността е през повишаване на ефективността, т.е. въвеждане на нови процеси и технологии. Продажните цени ще продължат да се диктуват от глобалните пазари.
В секторите, в които има ненатоварен капацитет – основно заради икономическата криза, но и заради процеси, предизвикани от активната глобализация на търговията – предизвикателството ще е търсенето на нови експортни пазари. В тази група попадат производители на облекла, мебели, строителни материали, битови стоки за дълготрайна употреба. Паралелно с известно увеличаване на износа може да се очаква и слаб ръст в продажните цени за вътрешния пазар.
В секторите, произвеждащи потребителски стоки основно за вътрешен пазар, вероятното развитие ще е нарастване на крайните цени и продължаване на постепенния процес на "догонване" до европейските ценови равнища. Най-видим ще е този ефект в производството на част от хранителните продукти и цигари. В типичната "лека индустрия" значителните инвестиции през последното десетилетие вече са създали ефективни производствени процеси, докато в същото време, натискът от увеличаване на производствени разходи е най-силен. В тези предприятия през последните години има най-голямо увеличение на регулаторно наложените изисквания към работните процеси и крайните продукти. В същото време, вътрешните цени за крайния потребител все още са по-ниски от тези на редица други, включително съседни, пазари.
Цените на производител вече отчитат тези тенденции. Спрямо 2010 г. цените в преработващата промишленост са скочили с 14% до юли тази година, като по-осезаемо поскъпват недълготрайните потребителски стоки – с 15%, докато цените на продуктите за дълготрайна употреба са се повишили едва с 2%. Инфлационният натиск е най-силен при бързооборотните стоки, като цените на храните са се увеличили с 23% спрямо 2010 г., на напитките с 10%, а на кожи и обувки със 17%. В сравнение с 2010 г. цигарите са поскъпнали едва с 4% или два пъти по-бавно от напитките и 5 пъти по-бавно от храните. Може да се очаква редица компании в посочените браншове да бъдат притиснати от тези развития и да повишат цените на продуктите си в следващите 12-18 месеца, се казва още в анализа на "Индъстри Уоч".
Коментари