Всеки втори българин е бил жертва на нарушаване на потребителските му права през изминалата година.
Това показва социологическо изследване за състоянието на потребителските права у нас, проведено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Сдружение "България на гражданите".
Само 10% от потребителите обаче са потърсили помощ от правозащитна организация.
Година след година в България продължаваме да отчитаме най-неудовлетворения и невярващ потребител в Европа, каза на пресконференцията Меглена Кунева, председател на Сдружение „България на гражданите” и бивш еврокомисар по защитата на потребителите.
Потребителите масово не познават законите, които защитават техните права. Знанието на информираните се свежда единствено до Закона за защита на потребителите.
Най-информирани са хората под 30 г. Критично висок е делът на незапознатите сред хората над 60 години– 87% не могат да идентифицират законите.
Секторът с най-много нарушения е търговията - 24% от населението смятат, че в него правата на потребителите се нарушават най-често.
Финансовите услуги и администрацията са с почти незначителен процент- само около 1% от респондентите са критични към тези сектори.
Близо 2/3 са недоволни от държавната политика спрямо монополите. На практика за тези хора подобна политика отсъства.
Най-критични са хората с висше образование, мениджърите и предприемачите – около и над 70 на сто от хората в тези групи не одобряват действията на държавата.
Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“ коментира, че въпросът с монополите става все по-смущаващ, а решенията за регулирането са хаотични и се взимат ден за ден.
Неефективността в сферата на монополите се отразява на джоба на потребителите, на индустрията и съответно - на конкурентноспособността в цялата страна, допълни Николов.
Трябват реални мерки срещу монополите, особено в моменти на криза, категорична бе председателят на Сдружение „България на гражданите”. Кунева изрази критика към работата на ДКЕВР и КЗК по отношение на регулирането на монополите в България.
По думите й има политическа празнота в регулацията на този процес, а решението е в допускането на повече субекти на пазара и стимулиране на конкуренцията.
По думите й, освен на монополите и картелите, ставаме свидетели и на съзнателното убиване на малките и средни предприятия и на земеделските ферми, пример за което са дърводобивът и събирането на скрап.
Монопол, картел, липса на пазарна среда, изтласкване от пазара на по-малките – това подготвя ужасяваща хранителна среда, в която не може да се вирее, допълни Кунева и нарече такъв тип икономика – „командна”.
Кунева разкритикува и начина, по който в момента се правят обществените поръчки, чрез които се утвърждава създаването на монополи. Като примери за монополи в страната даде "Лукойл", електроразпределителните и топлофикационни дружества.
Сред българските потребители изразено доминира мнението, че трябва да има финансов омбудсман. Най-висок е делът на отговорилите утвърдително в град София (76%).
Коментари