Новият китайски "Път на коприната" все още буди подозрение у Запада. Твърди се, че създавал зависимост от Китай и дори застрашавал суверенитета на държавите. Но страните, участващи в проекта, извличат реални ползи, пише Deutsche Welle.
Преди точно 6 години китайският държавен и партиен ръководител Си Цзинпин обяви инициативата "Един пояс, един път", придобила популярност под името "Нов път на коприната". Тя си поставя за цел да свърже икономиката на Китай по-тясно със страните от Централна Азия, Европа и Африка. Оттогава насам за инвестиционния проект, възлизащ на 1 трлн. долара, се изписа много, като в повечето случаи преобладаваше загрижеността: страните-участнички щели да задлъжнеят, да станат зависими от Китай, да изгубят суверенитета си. В Европа китайските пари разрушавали европейското сътрудничество, а в Африка се връщал неоколониализмът.
Китайските инвестиции са полезни
Две нови западни проучвания показват обаче една доста по-различна картина: според едното, в което участват и разследващи журналисти от берлинския "Тагесшпигел", до момента няма доказателства за това, че "Пътят на коприната" създава икономическа вреда или екстремни зависимости от Китай. Точно обратното: инвестициите засега оказвали само положително въздействие върху местната икономика и трудовия пазар. Много фирми, които частично или изцяло са били поети от китайски инвеститори, днес са в по-добро състояние от преди.
Рюдигер Луц, представител на Германския синдикат на работещите в металургията, отбелязва: "в повечето случаи инвеститорите се придържат към законите и тарифните договори". А Франк Щилер, чиято фирма е поета от китайски инвеститори, казва: "Днес инвестираме два пъти повече, отколкото преди години, когато имахме англосаксонски инвеститори". Китай е заинтересован от това да има стабилност в държавите, участващи в проекта - ако са задлъжнели, биха застрашили и целия проект. До момента Китай е реализирал над 3000 инвестиционни проекта - от петролопровода в Мианмар до жп линията в Кения.
До момента само в Шри Ланка е налице огромен дълг заради невъзможността си да погаси китайските кредити, но това е свързано главно с два големи нерентабилни проекта, които бившият президент на страната Махинда Раджапакса възнамеряваше да реализира в родния си град Хамбантота. Като цяло, Китай играе второстепенна роля в Шри Ланка, като едва 10% от външния дълг на страната е към Китай.
Западът все още дава повече пари от Китай на държавите от "Новия път на коприната"
Проучване на германската фондация Bertelsmann стига до изненадващия резултат, че в много държави от "Пътя на коприната" се вливат повече пари от Запада, отколкото от Китай. Учените са сравнили китайските финансови потоци с тези от Европейските фондове за развитие, от Световната банка, както и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, предназначени за общо 25 страни. Между 2013 г. и 2017 г. тези държави са получили 290 млрд. долара от западни източници, докато от Китай са дошли 285 млрд. долара. Въпреки това активността на Китай забележимо надвишава западната.
Твърдението, че Китай се опитва да измести Запада, не отговаря на истината. Западът инвестира средства децентрализирано, но постоянно. За голяма част от реципиентите, заради съотношението си с мащабите на техните икономики, западните финансови постъпления имат много по-голямо значение, отколкото китайските. През изследвания период Китай е бил най-важен партньор само за 5 от държавите.
Лошата координация – проблем на западните държави-донори
Китай много по-умело от Запада извлича политически капитал от инвестициите, които прави. Това се дължи на факта, че западните държави често имат големи проблеми да се координират помежду си. Китай полага и специални усилия да популяризира новия "Път на коприната" като цялостен проект - чрез големи международни конференции, за които в Пекин идват по 40 държавни ръководители.
Има и още един стереотип, който е неоснователен: не Китай се опитва да разцепи Европа. Това правят преди всичко правителствата на онези държави, които се възползват от новия "Път на коприната", за да се освободят от "опеката" на Брюксел. Правителството в Унгария, например, много гръмко обича да рекламира връзките си с Китай, а медиите услужливо го повтарят.
Все пак езикът на цифрите е съвсем категоричен: в периода 2013-2017 г. Унгария е получила над 12 млрд. долара от Запада, а от Китай - по-малко от един милиард. Само от ЕС са получени пари, които представляват 5,6% от унгарския държавен бюджет. При това Унгария е в първите редици на държавите, които се старае да предотврати изработване на единна позиция на ЕС срещу Китай.
Причината за това е, че страната се надява да получи още повече средства от Пекин. Освен това е много по-приятно и по-продуктивно, от гледна точка на електората, да се търси благоразположението на новата световна сила, отколкото да има постоянни търкания с чиновниците в Брюксел.
Китай инвестира, за да управлява света
И двете изследвания стигат до извода, че Китай използва своите инвестиции като средство, чрез което да се утвърди като световна сила, да разпространи юана като платежно средство, да въведе китайските бизнес практики и да наложи своите технологични стандарти.
Но така правят и другите държави. Независимо дали става дума за Китай, Европа или САЩ, който влага пари, печели и влияние. А ценностите на Запада се различават от тези на Китай. За Китай, например, стабилността е много по-важна от демокрацията.
Защо китайските инвестиции пораждат подозрения
Най-големият проблем на новия "Път на коприната" е неговата непрозрачност. Често е неясно при какви условия се отпускат кредитите. Китай взима решенията според случая и според държавата и смята, че двустранните договори, които сключва с държави от ЕС, засягат само двете страни по договора, но не и Общността. Цялата тази тайнственост обаче поражда у западните държави и фирми голяма подозрителност.
Докато Китай отпуска кредити главно, за да умножава вложените пари, западните държави гледат на това средство предимно като на инструмент за развитие, заключава фондация Bertelsmann. Което означава: Китай инвестира, за да печели пари, докато Западът помага. Фактът, че светът говори предимно за китайските пари, а не толкова за европейските, се дължи на факта, че Западът не е едно хомогенно цяло, а множество държави с различни политики.
Страхът на европейците и "Новият път на коприната"
Един от важните фактори, които не се оценяват достатъчно, е, че "Новият път на коприната" се възприема от Запада като потенциална загуба на неговото влияние. Но от гледна точка на страните, които получават китайски кредити, нещата изглеждат доста по-различно. За тях "Новият път на коприната" носи надеждата, че ще успеят "да се свържат" с държавите от най-развитите и заможни региони в света. Пекин споделя това мнение с тях и го използва за постигане на целите си. В крайна сметка, китайската инициатива не е нищо друго, освен набор от примамливи предложения, отнасящи се до търговията и развитието.
Западът трябва по-активно да представя своите структури, технологии, бизнес модели и ценности като алтернатива на китайските предложения, съветват авторите на изследването. Европа трябва да работи върху това, в трети държави да бъдат въведени нейните стандарти, въпреки китайското финансиране.
Това е трудно да бъде осъществено, тъй като Западът отдавна вече не може да провежда единна политика по отношение на Китай. А вероятността Европа и САЩ да постигнат единодушие изглежда почти невъзможно. Противопоставянето между западните държави няма нищо общо с влиянието на Китай. Вината за това, че не сме в състояние да се обединим, е изцяло наша.
Коментари