Гръцкият вот и победата на социалиста Франсоа Оланд над действащия държавен глава Никола Саркози на изборите във Франция на 6 май ще засилят натиска върху Германия за това да бъде намерен подход към кризата, ориентиран към икономическия ръст, коментира Ройтерс.
Гръцките избиратели в неделя нанесоха сериозен удар на крехкия политически консенсус, който остави непокътнат европейския валутен блок по време на продължаващата близо две години криза. Избирателите отхвърлиха политиката на икономии в замяна на помощ, която спаси страната от банкрут и напускане на еврозоната.
Все още не е ясно дали канцлерът Ангела Меркел, чието настояване за строго намаляване на дефицита в уязвимите южни страни от еврозоната е популярно в Германия, ще предприеме нещо повече от символични стъпки в тази посока дори и след изборите в неделя.
Това показва, че политиката в Европа излиза извън контрол и разделението между политиците и избирателите се увеличава. Това виждаме в Гърция и ще го видим и във Франция. Избирателите в Европа започват да изпращат послание: „ние не сме готови за реформите”. Това е обезпокоително, посочва Стен Якобсен, водещ икономист от „Саксо банк” в Копенхаген.
Борбата на двете основните партии в Гърция – Нова демокрация и ПАСОК, да осигурят парламентарно мнозинство повдига въпроси за това дали Атина може да остане в еврозоната в дългосрочен план и може да предизвика нова вълна на заразяване в други страни-членки.
Резултатите в Гърция поставят Оланд, новак на международната сцена, който никога не е заемал министерски пост и не се е срещал с Меркел, на горещото кресло още от първия ден.
Инвеститорите, обезпокоени за бъдещето на Гърция и идването на социалист в Елисейския дворец за първи път от 17 години, може да накажат европейските финансови пазари и да тласнат целия блок в кризисно положение.
Оланд трябва бързо да събере ново правителство и да докаже, че Франция, която заедно с Германия водеше европейския отговор на кризата, е способна да вземе бързи решения, нужни за запазването на целостта на еврозоната.
Редица анализатори отбелязват, че Оланд не може да си позволи да се откаже от ангажимента на Франция да намали своя дефицит, нито да изложи на риск отношенията с Германия.
Германия остава политически и икономически хегемон в еврозоната. Оланд ще трябва да приеме това. Най-вероятно ще станем свидетели на голям брой изявления и инициативи, но нищо от това няма да има сериозно влияние за средносрочните и дългосрочните перспективи за икономически ръст, отбелязва анализатор.
В Гърция, страната, в която кризата възникна през 2009 година, избирателите наказаха партиите, които доминираха политиката от десетилетия. Нова демокрация и ПАСОК, единствените партии, които подкрепиха спасителните пакети на ЕС и МВФ, помогнали на Гърция да избегне банкрут, заедно ще получат по-малко от 40% от гласовете и може да не успеят да формират парламентарно мнозинство.
Крайни партии в ляво и в дясно спечелиха безпрецедентна подкрепа – тенденция, която може да бъде повторена на избори в цяла Европа.
Изглежда, че Гърция е изправена пред седмици на политическа несигурност. През следващия месец парламентът трябва да одобри нови съкращения в размер на 11 милиарда евро за 2013 и 2014 година, за да може страната да получи последния си спасителен транш.
Преди изборите смятахме, че има 40% риск помощта за Гърция да спре и страната да бъде принудена да напусне еврозоната по-късно през годината. Със сигурност този риск сега не е намалял, посочва Холгер Шмидинг, водещ икономист в Беренберг банк.
Излизане на страна членка би било унизително за валутния блок. Гръцкото напускане би създало опасен прецедент, тъй като Гърция бързо би могла да бъде последвана извън еврозоната и от друга страна.
Много трудно в дългосрочен план Гърция може да остане в еврозоната. Това е единствената страна, в която няма никакви знаци за това, че лекарството работи. Но дори ако Гърция иска да напусне еврозоната, това ще отнеме много дълго време, казва Чарлз Грант, директор на Центъра за европейски реформи в Лондон.
Коментари