Решението на „Стандарт енд Пуърс” да понижи кредитния рейтинг на девет държави от еврозоната нормално предизвика много реакции и коментари.
Европейските лидери побързаха да се „усъмнят” в правотата на агенцията и преобърнаха въпроса в едва ли не чисто политически. Във всички изявления можеха да се забележат ключовите думи: „американска агенция”, „неподходящ момент”, „неясни критерии”, „неразбираемо”, „нелогично” и т.н.
Ако трябва да преразкажем мнението на европейските лидери в по-опростен и не толкова политически коректен тон, то би звучало така: „Решението на S&P, които да не забравяме, че са американци, е неразбираемо и стъпва на неясни критерии. Това решение неслучайно идва в най-неподходящия момент за Европа”. Тази тяхна реакция едва ли може да ни изненада, но по-странното е, че „конспиративният” поглед към това решение се намести успешно в общественото пространство и коментарите по темата.
Извън политическото говорене обаче, това решение бе отдавна очаквано и неслучайно пазарите не реагираха така драматично, както политиците. Да не забравяме, че същата американска агенция преди близо половин година намали за пръв път в историята кредитния рейтинг на САЩ. На практика в последните месеци Франция бе с по-висок рейтинг от този на САЩ, тоест оценена като по-платежоспособна в дългосрочен план. Как се вписва това в конспиративната теория за лошата американска агенция, която клати Европа?
Решението на S&P е напълно разбираемо и логично. Европа може и да смени няколко ключови фигури (като Папандреу и Берлускони), но ситуацията е общо взето същата – всеки уикенд се спасява еврото и се водят преговори за дълговете на Гърция. Нещо повече - това, което е непонятно, е как въобще е възможно да се намираме в ситуация, наричана „европейска дългова криза” и да се изненадваме от факта, че някои от европейските страни губят своето „ААА”. Не може да си в дългова криза и в същото време да си един вид стандарт по платежоспособност.
Най-интересният аргумент, който се чу, е, че моментът бил неподходящ. Всъщност, самата идея за понижаване на кредитен рейтинг предполага моментът да е неподходящ. Работата на кредитните агенции не е да помагат на страните да финансират харчовете си, а да оценят доколко тези страни са платежоспособни. Когато дадена страна има проблеми, агенцията следва да отрази това в кредитния рейтинг. Дали е подходящо или неподходящо за самата страна не е от значение. За всеки е подходящо да има рейтинг “AAA” и неподходящо да му смъкват рейтинга. Ако тръгнем по тази плоскост, обезсмисляме дейността на кредитните агенции на секундата.
Всъщност, именно това се опитват да направят и европейските лидери в последните месеци. Достатъчно е да припомним идеята за „временна забрана” за оценяването на кредитен рейтинг на закъсали страни, която коментирахме неотдавна. С други думи, ако предполагаемо независимата агенция ни оценява добре – има рейтинг, ако не сме доволни от оценката – няма рейтинг. Другата идея, разбира се, е за създаването на „независима” европейска кредитна агенция. Контекстът, в който се прави това предложение, предполага, че тази агенция ще подобри някак ситуацията в Европа, тоест ще раздаде едни три А-та на всички и готово. Платежоспособността на страните, обаче, в крайна сметка не се мери по броя А-та, дадени от някоя кредитна агенция, а по оценката на пазарните участници за възможността да се посрещнат всички задължения – било то плащания по външен дълг или пенсии. Достатъчно е да припомним, че „Леман Брадърс” също се радваше на три А-та до деня, в който обяви банкрут.
Един поглед към отделните страни в Европа е достатъчен да си обясним понижените кредитни рейтинги. Всички големи южни държави паднаха жертва – Италия, Испания, Франция, Португалия. Гърция пък запази най-ниският си рейтинг в света. Всички тези държави разчитаха повече на държавни харчове, за да поддържат развитието си и по-малко на реформи. С изключение на Испания, всички останали не отбелязват никакво развитие по отношение на икономическата свобода през последните 10 години и вече изостават от България в това отношение. Резултатът от харчовете и липсата на реформи е очевиден – кредитният рейтинг на всички е надолу, Португалия се присъединява към Гърция с неинвестиционен рейтинг, а рейтингът на България е съпоставим с този на Италия.
Последното, между другото, е новината от последната седмица. Дългосрочното развитие често е ощетено за сметка на злободневните проблеми в отделните страни. За последните десет години България бавно върви по пътя на икономическата свобода и реформите и мъчно се катери по стълбицата на богатството. Италия прави обратното – пренебрегва икономическата свобода, не прави реформи и става по-бедна. Статистиката на Евростат показва, че през 2000 година БВП по паритет на покупателна способност на човек от населението в България е едва 28% от средното ниво за ЕС-27. По това време Италия е богата точно колкото Германия – 118% от средното за ЕС-27.
През 2010 г. ситуацията е различна – България вече е на 44% от средното за ЕС, докато Италия е със 101%, тоест реалностите в Италия вече показват средното ниво в ЕС. Ще кажете, че пак сме най-бедни, а те си остават богати? Да, но половината път между България и Италия е извървян за 10 години. Вместо да са над 4 пъти по-богати от нас, разликата вече е малко над 2 пъти. Пак е голяма, но двете страни се движат една към друга, като нашата посока е правилната.
Коментари