За пореден път Европейската комисия предупреди страната ни, че е нужно да приеме и приложи широк пакет от мерки, които да помогнат за овладяването на структурната безработица в България. Препоръката е част от оповестения днес анализ на риска от макроикономически дисбаланси в отделните държави от Европейския съюз, уточнява БГНЕС.
Препоръката на Брюксел е част от механизма за ранно предупреждение, който миналата година постави България сред група от 13 държави, чиято икономика е изложена на потенциални рискове.
Изводите на ЕК за ситуацията у нас
България изпитва макроикономически дисбаланси, които заслужават наблюдение и предприемане на политически действия. В частност последиците от намаляването на задлъжнялостта в корпоративния сектор и продължаващото приспособяване на външните позиции, конкурентоспособността и трудовите пазари заслужават трайно внимание. По-конкретно България бързо натрупа дисбаланси в периода на разцвета, който съвпадна с присъединяването към ЕС. В контекста на наваксването на изоставането притоците на значителен чуждестранен капитал допринесе за прегряването на вътрешната икономика и за разцвета на сектора на жилищното строителство.
В началото на кризата България започна бърз процес на намаляване на задлъжнялостта и предприе мерки за запазване на финансова стабилност. Макар България да постигна бързо и значително приспособяване на текущата си сметка се очаква отново да се появят умерени дефицити, тъй като възстановяването на икономиката ще изисква по-висок внос. Това ще забави приспособяването на нетната външна задлъжнялост. За да запази конкурентоспособността на цените и растежа на износа ще бъде важно да се гарантира, че разходите за труд ще бъдат подкрепени от увеличаване на производителността.
Задлъжнялостта на нефинансовия корпоративен сектор, включително увеличаването на закъснелите плащания, дава основание да се смята, че натискът за намаляване на задлъжнялостта пречи по-динамичния икономически растеж. Нискоквалифицираната прослойка от пазара на труда беше ударена от особено тежко от кризата. Това изисква сериозни внимание. Безработицата рязко се увеличи и трябва да бъдат направени стъпки да не се позволи тя да се превърне в структурна по своето естество. Несъответствието на уменията може да бъде видяно от появяващия се недостиг на работна ръка в някои сектори, което показва необходимостта от политика за активизиране на пазара на труда, образованието и регионалната политика.
Занапред предизвикателствата пред България включват необходимостта от засилване на приспособяването на пазара на труда, което да позволи гладко намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор и да предотврати повторната поява на неудържими баланси.
Ситуацията в Европа
Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата.
Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.
Комисията също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.
В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.
В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.
Коментари