Вече стана традиция стенограмите от заседанията на Министерски съвет да се използват за обръщение към народа от страна на управляващите.
Почти във всяко заседание, някъде между точките, които се гласуват в оперативен порядък (тоест без обсъждане), се вмъква и някоя реч на министър-председателя, която често задава съвсем нова тема в общественото пространство и отлежава там на спокойствие през уикенда. Това се случи и на последното заседание, като речта нормално бе посветена на водното бедствие в страната. Тук обаче ще разгледаме предходната реч на министър-председателя на тема спестовността и мързела на българите.
Интересното в случая е, че темата се подава ни в клин, ни в ръкав от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Точката, която се обсъжда, е относно Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа, тоест нищо общо със спестяванията или мързела на българина.
Така или иначе, Симеон Дянков поставя въпроса за непрестанния ръст на спестяванията, което отприщва сериозни разсъждения по темата от страна на Бойко Борисов – около 6-7 страници (според стенограмата на МС). Основните послания обиколиха медиите: българинът е мързелив и си „чака лихвичката”, не е предприемчив и не иска да развива свой бизнес. Като прибавим към тези размисли и изказването на Симеон Дянков, че е „редно да направим някакъв анализ по какъв начин този увеличаващ се ресурс може да се използва по-добре за по-добри доходи на населението”, то коментарът по темата е повече от наложителен – както за спестяванията и „мързела”, така и за открития интерес на правителството към всякакъв привидно свободен ресурс в страната.
Спестяванията на българите
Статистиката за спестяванията на домакинствата общо взето показва постоянен темп на нарастване. За периода 2007-2011 г. спестяванията на домакинствата на практика се удвояват – от 15 млрд. лв. в началото на 2007 г. до малко над 30 млрд. лв. в края на 2011 г. Темпът на нарастване е сравнително постоянен, около 3 млрд. лева спестени на година, като наистина през 2011 г. спестяванията на домакинствата се увеличават повече от предходните години – с 3,5 млрд. лв. На долната графика може да се види движението през последните 5 години по тримесечия. Наред с това, броят на депозитите се задържа сравнително стабилен в рамките на 12 млн. депозита, като очевидно отделни домакинства разполагат с по няколко депозита.
Тези данни потвърждават тезата, че българите имат доверие в банковата система и спестяват, но категорично не може да се говори за някакъв извънреден феномен в последните месеци. Нещо повече, да се разглежда спестовността на българина като мързел и спирачка пред развитието е икономическа недомислица. Няма общество, в което всички непрестанно да са предприемачи, да развиват бизнес идеи и да рискуват в собствени проекти. Именно тук на помощ идват спестяванията и кредитите чрез посредничеството на банките.
Домакинствата, които имат някакви средства, ги влагат в банките, а оттам парите отиват към предприемачите – имаме насочване на ресурс (на съответната цена) от тези, които нямат идеи и/или не искат да рискуват, към тези които се нуждаят от ресурс за да предприемат своите начинания. Това е пътят към успешните проекти и развитието. Вариант, при който всички си изтеглят парите и започват собствен бизнес, е просто нереален.
Това пренасочване на ресурс от домакинствата към предприемачите напълно се потвърждава от данните за депозитите и кредите в родната банкова система. Както вече споменахме, депозитите на домакинствата достигат почти 31 млрд. лв., докато кредитите на домакинствата са почти 19 млрд. лв. Това означава, че тази разлика от близо 12 млрд. лв. в общия случай е сума, спестена от домакинствата и пренасочена към бизнеса. Именно този „мързел” на хората да спестяват прави възможно кредитирането на бизнеса. Накратко, да се разглеждат депозитите в банковата система като един вид „пари в дюшека” е тотално недоразумение.
Тук е подходящо да отбележим и каква е структурата на депозитите в банковата ни система. Митологията, че огромната част от тези средства са на една шепа богаташи, е отхвърлена и в коментарите по темата на заседанието на МС. Като брой на депозитите статистиката е красноречива – депозитите под 1000 лв. вече гонят 10 млн. броя (над 3/4 от всички депозити на домакинствата), докато тези над 1 млн. лв. са едва 553 броя. Самият брой обаче не ни казва автоматично в какви депозити са разпръснати тези близо 31 млрд. лв. Това вече е показано на долната графика. Най-голяма част от спестяванията на домакинствата са в депозити в рамките на 5-20 хил. лв. – над 9 млрд. лв. са в подобен тип депозити. От всички 31 млрд. лв. в депозити на домакинствата, над 25 млрд. лв. са в депозити до 100 хил. лв.
Вече знаем, че спестяванията на българите не са „пари в дюшека” и не са някакъв феномен от последните месеци, както и че не говорим за една шепа богаташи, а за много по-сериозна част от населението, което включва и т. нар. средна класа. Сега остава да се занимаем с въпроса дали спестяванията са вредни по време на криза и защо правителството така се е вторачило в темата и я превръща в една от седмичните притчи от стенограмите на МС.
Спестявания по време на криза
Някакви аргументи срещу спестовността на българина могат да се открият в разбирането, че потреблението е пътят към растежа и докато то е подтиснато, няма как да очакваме някакво възстановяване. Това е класическата заблуда в икономиката, а именно икономическите взаимодействия да се опростяват до някакви механични процеси и да игнорира поведението на хората. Да гледаш формулата за БВП и да си казваш „ако се вдигне потреблението, ще скочи БВП-то” и да твърдиш, че това е значимо икономическо прозрение е просто несериозно. Ако има нещо, което наистина е значимо за развитието на едно общество, то това безспорно са спестяванията (и съответно инвестициите), а не потреблението.
Така или иначе, самата идея правителството да се опитва да хока хората за тяхното поведение е сбъркана. Правителството може да налага данъци и после да прахосва събраното, но не може да се меси във всяко едно значимо решение на икономическите субекти. Това дали домакинствата да харчат или да спестяват е автономно децентрализирано решение на самите хора. Дори историята на кризата от последните 3-4 години показва, че децентрализираните решения на хората са много по-адекватни от централизираните „макроикономически” решения на правителството. Домакинствата ограничиха разходите си, намалиха задълженията си и започнаха да спестяват още по-усърдно – те нямаха нужда от сложни преговори и тристранки, не обявяваха и пакети от антикризисни мерки, а просто действаха адекватно на ситуацията.
Отношението на управляващите
Отношението към спестяванията от страна на управляващите едва ли може да ни изненада. От началото на годината правителството, начело с финансовия министър, постоянно са в открит диалог с банките за лихвите по кредитите, за таксите и т.н. Този натиск поразително съвпада с дебатите за финансирането на плащанията по външния дълг на страната идната година и желанието на финансовото министерство това да се случи предимно на вътрешния пазар. Не случайно се повдигна и темата за Сребърния фонд – просто финансовото министерство гледа към всякакъв ресурс (било резерв или спестявания) в страната, който може да бъде мобилизиран за покриването на предстоящите плащания. Не че има нещо лошо държавата да се финансира на вътрешния пазар, но това не бива да се прави по този начин – парите в Сребърния фонд имат друго предназначение (виж тук), а участието на банките не следва да бъде доброзорно.
Коментари