Успехът на антиевропейския „Национален фронт” на първия тур на президентските избори във Франция изведе крайнодясното във водещите заглавия. Ден по-късно в Холандия отказът на крайнодясната Партия на свободата да подкрепи мерките за икономии доведе до падането на холандското правителство.
Два много различни сценария, но с обща нишка – усилията на екстремистките партии да спечелят подкрепа като се възползват от народното недоволство срещу финансовата криза, от социалното безпокойство и от антиимигрантските настроения, коментира Си Ен Ен.
В цяла Европа гневът срещу лошото управление на икономическата криза, високата безработица, ниският икономически ръст и болезнените съкращения, доведе до падането на редица правителства.
Ирландия, Португалия, Испания, Гърция, Финландия и Италия са сред примерите и ако президентът Никола Саркози не успее да спечели втория тур на изборите на 6 май, Франция ще стане следващата държава със смяна на властта – този път наляво.
Дали икономическата несигурност в региона ще доведе до разширяване на позициите на крайнодясното?
Крайнодесните партии в Европа със сигурност се възраждат, смята доктор Матю Фелдман, директор на групата за изследване на радикализма и новите медии в университета в Нортхемптън. Според него обаче, кризата е само едната част от картината.
Третото място на Марин льо Пен на изборите се дължи на факта, че кряйнодясното движение от години печели позиции, благодарение на усилията да промени своя расистки и фашистки образ. Това не означава, че тези расистки или пронацистки елементи не присъстват все още в крайнодесните групи в Европа, но те са се научили да ги представят по по-приемлив за обществото начин, посочва Фелдман. Вместо открити расистки атаки, те използват заплахата за националната идентичност и критикуват мултикултурализма.
Според Михаел Минкенберг, професор по политически науки в Европейския университет във Франкфурт, опасенията за имиграцията, реда и законността и усещането, че „те вече не са като преди”, са в основата на подкрепата за радикалното дясно в Европа.
Евроскептицизмът също се засилва. Заедно с недоверието към политическия елит това доведе до увеличаване на подкрепата за крайнодясното в Австрия, Белгия и Скандинавските страни, казва Минкенберг.
Въпреки тази тенденция, анализатори предупреждават да не се правят прекалени изводи от успеха на крайнодясното във Франция.
„Национален фронт” е част от френския политически живот от десетилетия, казва Томас Клау от Европейския съвет за външни отношения. Според него успехът на Льо Пен е забележим, но не означава, че внезапно се е увеличила подкрепата за крайнодясното.
В Холандия решението на Херт Вилдерс да оттегли подкрепата си за правителството, което доведе до падането на кабинета, ще има само временен дестабилизиращ ефект, уверен е Клау.
Потъналата в дългове Гърция също ще проведе избори на 6 май. Ситуацията е много променлива, но крайнодясната партия ЛАОС постепенно губи позиции за сметка на ултранационалистката „Златна зора”, която има история на улично насилие.
Социологическите проучвания сочат, че „Златна зора” може да премине границата от 3%, което означава, че партията ще има осем или девет депутатски места в парламента.
В момента най-вероятният изход изглежда нова коалиция между двете основни партии – „Нова демокрация” и ПАСОК. Но ако радикалните групи успеят да свържат недоволството от антикризисните мерки и чувството за национализъм, те може да получат повече гласове от недоволни избиратели.
Заплаха ли е крайнодясното за свободите в Европа?
Това колко краен е антиимигрантският дебат зависи от всяка една страна, казва Минкенберг.
На изток друг тип крайнодясно мислене доминира в страни като Полша, Унгария, България и Румъния, посочва той. В тези страни крайнодесните групи получават около 10% от гласовете, но техният тон е по-националистически. Там са много по-популярни антисемитските и антиромските възгледи, отколкото където и да било другаде в Европа.
Фелдман вижда най-голямата заплаха в скорошните опити на крайнодясното да създаде паневропейско културно движение.
Коментари