Методи Цанов, ekipbg.com
Един от големите спорове в икономиката е свързан с размера на държавната намеса по време на рецесия. Кейнсианските икономисти твърдят, че в период на спад на икономическата дейност, държавата трябва да увеличи своите разходи, за да компенсира спада в съвкупното търсене на икономическите агенти.
Експертите от другия полюс на икономическата мисъл смятат, че държавата трябва да направи точно обратното – да намали своите разходи, да направи необходимите структурни реформи и да подобри условията за правене на бизнес, с което да създаде благоприятна среда, в която частният сектор да е двигател на растежа.
Този спор е особено актуален през последните няколко години, особено в Европа, където от част от страните в периферията на континента бяха изискани тежки съкращения в публичния сектор като условие за получаване на спасителни средства от Тройката. И докато едни държави (виж Таблица 1) продължават да се задушават от тежката държавна намеса в стопанството, съществуват и такива, които успяха да намалят размера на преразпределението и вече жънат успехи от това.
Таблица 1
През 2008 година, в навечерието на световната икономическа криза, наблюдавайки началото на тежката рецесия в Латвия, икономистът Пол Кругман заяви „Латвия е новата Аржентина”, сравнявайки малката прибалтийска държава с тежко фалиралата в началото на 21-ви век латиноамериканска икономика.
За радост на латвийците, прогнозите на нобеловия лауреат по икономика не се сбъднаха. Въпреки че Латвия потърси помощта на МВФ и ЕС, благодарение на драстичните реформи, страната в момента се радва на висок икономически растеж и устойчиво възстоновяване.
Латвия беше държавата в ЕС най-силно засегнатата от световната финансова и икономическа криза като за периода 2009-2010 г. икономиката и се сви с 25%. В годините преди рецесията, латвийската икономика се радваше на силен икономически растеж (виж Графика 1), подхранен предимно от високите нива на евтино кредитиране в частния сектор.
Този бум беше съпроводен и от възникване на огромен балон в сектора на недвижимите имоти, висок ръст в заплатите (несъответстващ на ръста в производителността на труда), раздуване на държавните разходи и поддържането на постоянен бюджетен дефицит.
До 2008 г. латвийската икономика разчиташе предимно на местното потреблението за двигател на растежа, а текущата сметка на страната страдаше от хроничен дефицит, като на моменти той достигаше нива от над 20% от БВП.
Всички изброени фактори създадоха големи диспропорции в малката северна държава и изпадането в рецесия на световната икономика беше необходимият и достатъчен катализатор за това балонът да се спука.
Графика 1
С началото на кризата и драстичния спад в кредитирането, Латвия се оказа със сериозни ликвидни проблеми и дори се наложи да спасява Парексбанк, втората най-голяма банка в страната. На помощ се притекоха МВФ и ЕС със заем в размер на 7.5 милиарда евро, като условията за усвояването на средствата бяха свързани с предприемането на сериозни реформи и съкращения на държавните разходи. Наскоро в интервю за Business Insider, икономическият министър на страната разказа за реформите предприети от неговия кабинет и резултатите, до които са довели. Част от мерките включват:
Намаляване на бюджетните разходи с цели 18% от БВП за последните 3 години;
-Намаляване на заплатите в публичния сектор с близо 40%;
-Увеличаване на ефективността на публичния сектор чрез предлагане на много от държавните услуги на „едно гише”;
-Подобряване на законодателството в областта на изпадането в несъстоятелност;
-Структурни инвестиции и реформи целящи подобряването конкурентоспособността и бизнес средата в страната.
Министърът обяснява, че тези политики нямало да могат да се осъществят без наличието на определени условия, част от които са:
-Сравнително малкият размер на страната;
-Слабото влияние на синдикатите в латвийската икономика при определяне на политики на пазара на труда;
-Бързата смяна на правителството със сегашното реформаторско такова в самото начало на кризата;
-Фактът, че голяма част от латвийското население е живяло по времето, когато страната е била част от СССР, и помни много по-тежки времена от тези.
-Структурата на износа – Латвия изнася предимно към Германия, Русия, Скандинавия и балтийските си съседи, които в момента са най-стабилните икономики в Европа.
Изпълнението на тежките реформи в публичния сектор на страната имаха своята голяма цена, но Латвия вече жъне успехи благодарение на икономиите. През първото тримесечие на 2012 година, БВП на страната регистрира ръст от 6.8% на годишна база, най-високият за целия ЕС. Разбира се, трябва да се отбележи и факта, че високият икономически ръст се дължи и на относително големия спад, който го предшестваше, т.е. на ниската база, от която Латвия започна своя подем. Важното е, че с намаляването на държавната тежест на икономиката в балтийската страна е дадена възможност да тръгне по пътя на икономическото възстановяване.
Очаква се за цялата 2012 година икономиката да нарасне с около 2.5%, ниво далеч над средното за Съюза. Безработицата в страната все още е висока (14.4%), но е далеч под пиковите си нива от над 20% и продължава да спада. Благодарение на подобрения в конкурентоспособността, производството и износът в страната вече са задминали нивата си преди началото на кризата и текущата сметка е на плюс.
Бюджетният дефицит продължава да е проблем в Латвия, но нивата му вече са овладяни и се очаква през 2012 година той да бъде в размер на 2.5% от БВП. През 2011 година, благодарение на подобренията в бизнес средата в страната, Латвия се изкачи от 31 до 21 място в класацията на Световната банка “Doing Business”, позиция, която без съмнение ще привлече много инвестиции в бъдеще. Не се забави и положителната оценка на кредитните агенции, които увеличиха рейтинга на страната.
И докато в повечето страни от стария континент се негодува срещу непопулярните съкращения в разходите, които реално не се случват, Латвия успя да направи необходимите структурни промени и да завърти колелата на растежа. Примерът, който Латвия дава на цяла Европа без съмнение показва, че когато има воля за реформи, има и резултати.
Коментари