България е единствената страна в ЕС освен Швеция, която до май 2012 г. регистрира бюджетно превишение, похвали се финансовият министър през изминалата седмица.
За Швеция това не е особена новина, тъй като през последните години бюджетен дефицит там имаше само през 2009 г. В България обаче натрупаните приходи надхвърлят натрупаните разходи за първи път през май от 35 месеца.
Това обаче е малка радост, освен ако излишъкът до момента се запази и в останалите месеци, а не се превърне в дефицит, както е планирано, до края на годината.
По-доброто изпълнение в сравнение с предходната година се дължи на изпреварващ ръст при приходите – 10% спрямо този на разходите – 2,4%. Увеличението на приходите в най-голяма степен се дължи на постъпленията от косвени данъци, а това от своя страна е резултат от леко възстановяване на вътрешното търсене – потребление и инвестиции, както и от скока на цените на горивата в началото на годината. Положителен принос за по-високите постъпления може да имат и мерките за по-строг контрол като свързване на касовите апарати с НАП.
От четирите основни групи разходи – заплати, текуща издръжка, социални и капиталови разходи, на годишна база намалява единствено текущата издръжка, която включва основно разходи за горива, енергия, външни услуги, текущ ремонт, медикаменти, консумативи, други възнаграждения и плащания на персонала. Най-сериозен е ръстът при капиталовите разходи – 24,7% на годишна база, което може да се обясни с големият брой държавни инфраструктурни проекти както и с ниската база от 2011 г., която е под нивата дори от 2008 г.
Интересно е да се види какво се случва с двата компонента на консолидирания бюджет – национален бюджет и европейски средства.
Докато националният бюджет започна годината с дефицит от 209 млн. лв., към края на май той бележи излишък от 334,5 млн. лв. Същевременно при европейските средства тенденцията е на влошаване – от дефицит от 88,7 млн. лв. през януари расте до 267 млн. лв. през май. Данните навеждат на мисълта, че управляващите работят успешно по една от 60-те мерки от антикризисната си програма от март 2010 г., а именно подобряване на усвояването на европейски средства, особено свързаните с капиталови разходи.
До тук обаче стигат добрите новини.
Независимо от доброто представяне на бюджета към средата на годината, за цялата 2012 г. се очаква той да отбележи дефицит. Заради по-високите постъпления от ДДС той може да е по-нисък от заложеното в закона за държавния бюджет за годината – близо 1,1 млрд. лв., но това е малка утеха.
Както в годините на висок икономически растеж до 2008 г., така и сега доброто представяне на публичните финанси се дължи в голяма степен на икономически процеси, върху който управляващите не могат да влияят и в далеч по-малка степен - на управленски решения за ограничаване на сивата икономика или пък за намаляване на неефективни разходи.
Събираемостта на данъци се покачва, което може да се обясни с мерките за засилване на контрола, но също така може да се обясни и с ръста на доходите. През първото тримесечие компенсацита на наетите лица[1] в икономиката се увеличава номинално с 3,3% на годишна база, докато хармонизираният индекс на потребителските цени за същия период е средно с 1,9% над нивото си от предходната година.
От друга страна при натрупаните бюджетни разходи до май т.г. се наблюдава увеличение от 29% в сравнение с 2008 г. Т.е. управляващите харчат все повече, независимо че няма достатъчно приходи – за същия период те са се свили с 6%. А до края на годината може да се очаква традиционното увеличаване на разходите – за вече доставени стоки и услуги, за изпълнители на инвестиционни проекти и т.н.
Хубаво е, че натрупаните приходи най-накрая превишиха натрупаните разходи. Още по-хубаво би било, ако това не е моментно явление. А най-хубаво би било, ако излишъкът се задържи поне за няколко години и е резултат от управленски решения, а не страничен ефект от обективни икономически процеси.
Коментари