Размириците в Турция оказват негативно влияние не само върху имиджа на страната, а и върху нейната икономиката. Това показаха данни, публикувани от "Блумбърг". Доходността по турските държавни книжа расте и съответно турската лира и облигациите продължават да се сриват след седмицата на протести срещу премиера Ердоган, който ръководи страната от 2003 г. насам.
Според данните доходността на двугодишни облигации се е покачила със 71 базисни пункта до 6.78% - най-големият скок от април 2005 г., когато "Блумбърг" започва да следи тези данни. Турската борса отчита най-големите загуби за последното десетилетие – 10.5% спад, а курсът на лирата към долара не спира да пада, намалявайки последно с 0.4 на сто до 1.883 за долар.
Експерти предвиждат сериозни загуби и в туризма, който е сред най-развитите отрасли на турската икономика. Възможно е размириците да предизвикат забавяне и на ключови за държавата процеси като кандидатурата й за домакин на Олимпийските игри през 2020 г. и разрешаването на продължаващия от десетилетия кюрдски проблем.
Междувременно се оказва, че грубото потушаване на протестите може сериозно да влоши отношенията между Турция и САЩ, които са един от най-големите й международни поддръжници. Само три седмици след като американският президент Барак Обама похвали „сътрудничеството” си с Ердоган, държавният секретар Джон Кери заяви, че Щатите са „дълбоко притеснени” от насилието в Турция.
Доскоро Белият дом разчиташе на Турция като пример за мюсюлманска страна с действаща демокрация и като защитна стена между Запада и президента на Сирия Башар Асад. При последното си посещение във Вашингтон обаче Ердоган не успя да издейства нито включването на американски военни сили в сирийския проблем, нито подкрепа за турските планове за добиване на петрол от кюрдските територии в Ирак.
Все повече анализатори вече си задават въпроса дали Турция наистина може да бъде модел за подражание. Протестите в страната започнаха на 31 май като демонстрации срещу премахването на зелени площи и построяването на пореден търговски център в Истанбул, но постепенно обхванаха цялата страна, а протестиращите поискаха оставката на премиера. Основното напрежение е породено от усилята на Ердоган да загърби светската държавност и да наложи консервативно ислямско управление с мерки от типа на ограничаването на употребата на алкохол. Според самия Ердоган обаче протестите са предизвикани от екстремисти и не трябва да бъдат сравнявани с Арабската пролет в Тунис, Египет и Либия. Това, че премиерът позволи използването на груба сила срещу демонстрантите, още повече ще засили тяхната решимост, коментират анализатори.
Въпреки всичко Ердоган остава сравнително популярна фигура в страната. Експертите дори не изключват възможността той да се кандидатира за президент на предстоящите избори през 2014 г.
Коментари