Трансатлантическото търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ отдавна предизвиква много въпроси - първо, заради дългото време, в което Брюксел не отваряше и дума за водените преговори и второ - заради това какво всъщност предтавлява то отвъд официалните напарфюмирани обяснение. Затова Expert.bg и Actualno.com потърсиха Министерството на икономиката - за да бъде изяснено каква е същността на ТТИП и каква промяна се гони с подписването му.
ТТИП има за цел да либерализира прогресивно и реципрочно търговията със стоки и услуги между ЕС и САЩ, да премахне съществуващите нетарифни препятствия през търговията и ненужните регулаторни пречки, и да доразвие правилата, свързани с търговията и инвестициите. Максимални изгоди от споразумението се очаква обаче да бъдат извлечени не толкова от премахването на митата, колкото от премахването на регулаторните пречки и подобряването на нормативната/регулаторната съвместимост.
По отношение на стоките, това означава, че значителна част от митата ще бъдат премахнати при влизането в сила на споразумението. За чувствителни стоки най-вероятно ще бъдат предвидени изключения, а митата за останалите стоки – т.е. тези, които не са били премахнати веднага - ще бъдат намалени и след това премахнати в кратки срокове. Тарифните преговори все още се намират в началната си фаза.
Между очакваните изгоди по отношение на услугите са подобряването на пазарния достъп и мобилността; поставяне на европейските и американските фирми при еднакви условия на конкуренция; засилването на прозрачността;гарантирането на обективност и справедливост по отношение на лицензирането и квалификационните изисквания и процедури, както и съкращаването на времето необходимо за получаване на лиценз или одобрение; подобряването на регулаторните правила; улесняването на взаимното признаване на професионалните квалификации (например, за архитекти, адвокати и други професии).
В преговорите по ТТИП се търси също подобряване на взаимния достъп до пазарите за обществени поръчки на всички административни равнища (национално, регионално и местно) и атакуване на нетарифните пречки с отрицателно въздействие.
Същност на преговорите
Преговорите от този вид имат обичайно три фази и всяка от тях продължава толкова, колкото е необходимо. През първата страните представят действащите си режими. Едва след като изложат подходите, амбициите, очакванията и исканията си, те пристъпват към същински преговори. До момента са проведени осем кръга от преговори, като разговорите са на път да влязат във втората фаза, но все още не са постигнати никакви договорености. Целта е през тази година такива да бъдат постигнати.
Тъй като до момента няма твърди договорености, е много трудно да се направи изчерпателен и точен анализ как ще повлияе ТТИП на отделна страна-членка на ЕС. Заради това се правят предвиждания на база анализ на пречките пред търговията и инвестициите.
Икономическите, социалните и екологичните въздействия на ТТИП върху ЕС ще бъдат проучени чрез независима оценка на въздействието върху устойчивостта с участието на гражданското общество, която ще се провежда успоредно с преговорите и която ще бъде завършена преди парафирането на споразумението.
Правените до момента изследвания прогнозират ръст на износа на ЕС към САЩ с 28%, и на общия износ на ЕС – с 6-8%. Търговският баланс на ЕС със САЩ е положителен. Излишъкът възлиза на почти 100 млрд. евро. Оценките сочат, че ЕС би спечелил около 3.6 млрд. евро от премахването на митата, докато очакваните изгоди за САЩ са около 2.2 млрд. евро.
Митническите бариери от страна на САЩ
Прилаганите към момента мита в търговията между ЕС и САЩ са средно малко под 2%. Зад средното се крият различни по размер мита: така например, над половината от сега търгуваните стоки не се облагат с мита, а за по-голямата част от останалите стоки митата варират между 1-3% (за суровините) и 30% (за облекла и обувки). За някои стоки митата в САЩ са забранително високи (например 300% за суровия тютюн и 130% за фъстъците).
Към момента вносът в САЩ за 11% от стоките - главно селскостопански, риба, горива, текстил и обувки - митата са специфични или смесени. Вносът в САЩ по 37% от тарифните линии се осъществява без мито. Същевременно, чувствителните сектори (текстил, селско стопанство, включително тютюн, т.е. около 7% от тарифните линии) са добре защитени. Ставки над 25% се прилагат най-вече по вноса на селскостопански продукти, тютюн, зеленчукови изделия, а също за обувки и текстил. Най-високи са митата по вноса извън тарифните квоти за тютюна, млечните продукти, фъстъците и захарта. САЩ прилагат тарифни квоти по вноса на някои селскостопански продукти като говеждо, млечни продукти, фъстъци, захар, шоколад и какао, маслини, храни за животни, тютюн и памук.
През 2014 година, по 167 тарифни линии за внос на млечни продукти в САЩ, средната митническа ставка е 26%. На второ място, по 149 тарифни линии, се нарежда вносът на безалкохолни, алкохолни напитки и тютюн – 23,4% средна митническа ставка. Облеклото, по 571 тарифни линии, е третият най-високо облаган продукт – 11,5% средна ставка.
Коментари