Новият бюджет на ЕС до 2020 г. върви към провал. Преговорите в Брюксел бяха временно прекъснати - още един знак за острите различия между отделните страни членки. А една от тях дори е на път да се разведе с Брюксел.
Ето че Европа застигна и Дейвид Камерън. Британският премиер е конфронтиран с вечната дилема на Великобритания, която преди време коства поста на консервативния му предшественик: антипатията към нереалистичните и утопични концепции на континенталните европейски елити срещу съзнанието за необходимостта от тясно сътрудничество.
Дилемата на Великобритания е тясно свързана с т.нар. "германски проблем". Досега изглеждаше, че в следвоенните години е намерено дълготрайно решение на проблема. Германия беше разделена и обвързана в антагонистични военни съюзи. С края на комунизма, падането на Берлинската стена и повторното обединение, тази констелация изчезна, за нещастие на много европейски нации. Най-много обаче Великобритания се страхуваше от завръщането на агресивния германски национализъм, коментира в свой анализ ДПА, цитирана от БГНЕС.
Във валутния съюз и проекта за интеграция на ЕС британците съзират "германски трик" (по Никълъс Ридли - министър в кабинета на Маргарет Тачър). "Германия иска с икономически средства да постигне това, което навремето не се удаде на Хитлер с военни", бе казал Ридли.
За тези си думи той все пак трябваше да си вземе шапката, но страхът от Германия доведе до превръщането на торите в евроскептична партия. През 90-те години страхът от една свръхсилна Германия малко бе позатихнал на фона на сериозните икономически проблеми на Федералната република.
Днес обаче Германия е отново силна. И заедно с кризата се завърна и "германският проблем". Европейските нации, и преди всичко британците, наблюдават подозрително поведението на Германия. Те изразиха загрижеността си от срамното поведение на Берлин в либийския конфликт и не се смущаваха да критикуват "европейския хегемон". Британците гледат с недоверие и "особения път" на Германия по отношение на ядрената енергия. От друга страна, естествено, те очакват от Берлин да спаси задлъжнелите средиземноморски страни от банкрут и да предотврати излизането им от еврозоната.
Сега, в поредния епизод от безкрайната драма "Великобритания и Европа", Дейвид Камерън отново изглежда в безнадеждна ситуация. Той е свидетел на провала на последния консервативен премиер Джон Мейджър в спора му с твърдолинейните противници на Европа и се опитва да осуети изолацията на Великобритания. Същевременно Камерън търси съюзници в преговорите за европейския бюджет, който той много би искал да види сериозно съкратен. Британският премиер е здраво притиснат от своите съпартийци да издейства тези съкращения. В противен случай от него се очаква да наложи вето върху бюджета на ЕС. Както, впрочем, той направи и миналата година.
В очите на другите европейски държави едно британско вето би изглеждало като откровен враждебен акт или като началото на края на британското членство в ЕС. Торите нямат нищо против излизането на Великобритания от общността - така те най-сетне биха се освободили от "европейското робство". На един референдум над 60 процента от консервативните избиратели биха гласували "за" излизането на Великобритания от ЕС. Също и много лейбъристи подкрепят напускането на европейския клуб.
Общо 56 процента от британците искат страната им да се разведе с ЕС. Именно заради високия риск, това да се случи, премиерът Камерън се опитва на всяка цена да предотврати провеждането на референдум по въпроса. Защото самата Великобритания няма интерес от евентуално излизане от ЕС, в което са убедени както премиерът Камерън така и лидерът на лейбъристите Ед Милибанд.
Много обаче са сигналите, че разводът вече е неизбежен. Опитите на Камерън да предоговори британското членство само могат да ускорят раздялата. Защото откъде накъде Брюксел трябва да се съгласява на специални права за вечния мърморко в общността?
Много от европейските партньори са на мнение, че излизането на Великобритания от ЕС е само въпрос на време и вече проиграват насериозно този сценарий. Трябва да стане някакво политическо чудо, за да бъде спрян фаталният политико-психологически автоматизъм, който води до излизането на Великобритания от ЕС.
Така или иначе "германският проблем" остава. Независимо от това дали Великобритания ще се сбогува с Европа или не.
Коментари