Африканските държави и бедните "азиатски джуджета" - светът вече има нови лидери по растеж на БВП.
Тяхното оръжие са суровините, демокрацията и грамотното управление, показва анализ на "Дойче Банк".
Африка ще бъде новият световен лидер по темпове на растеж на БВП поне до 2017. Повечето страни от черния континент както южно, така и северно от Сахара ще попълнят редиците на най-бързо развиващите се "суровинни" икономики.
Големият африкански скок е предизвикан не само от високите цени на суровините, но и от установяването на демокрация в повечето държави на континента, както и от ниското стартово равнище, от което тръгва техният растеж.
Потъналата в криза Европа през следващата година ще стагнира, а най-проблемните държави – Гърция, Италия, Испания, Португалия – ще регистрират значителен спад на БВП. В традиционните страни лидери по растеж от Азия забавянето ще продължи. Но едновременно с това ще започне бум в Африка и в най-бедните азиатски държави.
Страните "джуджета" ще се превърнат в новите азиатски лидери. Малките и бедни държави не се нуждаят от големи средства, за да осигурят висок икономически растеж.
Основната нова тенденция – бурен растеж на БВП и съотношение на инвестиции към БВП в африканските държави. До 2017 икономиките на централноафриканските държави ще растат с "китайски" темпове и ще заемат първите места в класацията, пише в анализа, цитиран от БГНЕС.
Либия ще бъде новият световен лидер по растеж на БВП за 2013. Причината за бума е проста – след година на война всяко възстановяване (особено нефтодобива) ще се трансформира в мощен растеж. Тази година Либия вече излетя с 21,9%. Второто и третото място ще заемат Монголия и Ирак.
Растящите пазари на Южна Америка остават толкова привлекателни, колкото и азиатските. Победителите в номинацията "Инвестиции" ще бъдат Уругвай, Перу и Шри Ланка. На минус инвестициите ще бъдат отново в проблемните европейски държави.
Лидери по растеж на експорта ще станат Еритрея с 57,8%, Гвинея-Бисау с 41,6% и Бенин с 28,8%. По темпове на растеж на вноса лидери ще са Гвинея-Бисау, Уругвай и Либия.
По растеж на индустриалното производство никой все още не може да се сравнява с Китай. "Световната фабрика" ще отбележи ръст от 11% годишно. Тя ще бъде следвана от Индонезия и Шри Ланка.
Беларус оглави антикласацията за подем на инфлацията. Растежът на цените там през идната година ще бъде 30,6%, според прогнозата на "Дойче Банк". През 2011 инфлацията в страната на Лукашенко беше 53,2%, а през тази – 60,2%. На второ място е Етиопия, но тя силно изостава от лидера.
През следващата година Русия ще заеме 71 място с оптимистичния икономически растеж от 4,3%. През 2014 тя ще слезе още по-надолу до 80 място с 4,2% ръст на БВП. Но към 2017 ще се оправи и ще си върне на 66 място, където ще бъде в компанията на азиатски, южноамерикански и африкански държави, което само по себе си е добра тенденция. За разлика от нея останалите европейски страни ще растат много бавно, а след това ще изпаднат в продължителна стагнация, прогнозират от "Дойче Банк".
Най-близко до Русия по показатели ще бъде друг гигант Бразилия.
Растежът на БВП на двете страни на практика е еднакъв и те играят в "една лига", а не се съревновават с бедните малчугани – те имат сравним БВП на глава от населението. По този показател са на 66 и 68 място.
Растежът на инвестициите ще бъде еднакъв – по 7% годишно. Но бразилските 7% са доста повече пари. Бразилия и в момента привлича около 70 милиарда долара чужди инвестиции годишно, докато Русия – само 18 милиарда.
Дългосрочната перспектива на Бразилия също е по-добра. Цикличният подем, основаващ се на високите цени на суровините, се придружаваше от реформи. Бразилия е далеч по-малко чувствителна от спада на цените на суровините, отколкото останалите развиващите се страни, констатират от "Дойче Банк".
Бумът на Африка
Африканският бум беше предсказан от McKinsey Global Institute още в изследването му "Движението на лъвовете. Прогрес и потенциал на африканските държави", който излезе през 2010, припомня Интерфакс. Тогава анализаторите съветваха да се обърне внимание на този регион и предсказваха не само растеж на суровинния експорт, но и растеж на икономиката за сметка на подобряването на управлението.
През октомври 2012 главният икономист на "Ренесанс Капитал" Чарлз Робъртсън, автор на книга за привлекателността на "нова Африка", написа, че западните митове, че Африка е континент на мъката, етническите конфликти, корумпираните диктатури, религиозните вражди и глад, трябва да бъдат забравени един път завинаги. След относителен застой в края на миналия век, Африка най-накрая получи шанс да догони развития свят.
Континентът може да се превърне от регион с най-бавен растеж на благосъстоянието в най-бърз.
Кризата в Европа и Америка даде шанс за бурното развитие на Африка. Сходството на африканския бум от 2010 с бурния растеж на Индия през 80-те години и развиващите се азиатски страни през 70-те години на ХХ век е удивително.
Във всички случаи бумът започваше именно тогава, когато икономистите от цял свят най-песимистично оценяваха бъдещето на региона.
През 70-те години Азия беше континент, раздиран от войни и корупция, а Китай беше обезобразен от идеологическата катастрофа на културната революция. Индия демонстрираше темпове на икономически растеж от 2% годишно в периода 1960-1980 г.
Но по време на втората петролна криза, когато нивото на безработица в САЩ, надхвърли 10%, Индия започна да расте с темпове от 6 до 6% годишно.
Новият бум – този път в Африка – започна в момента, когато в САЩ се спукаха всички възможни балони.
Защо расте африканската икономика
В Африка през следващите години доходите от продажбата на петрол ще нараснат шест пъти до 300 милиарда долара годишно. Въпреки че колосално влияние върху растежа на износа ще оказва купуващият петрол Китай, континентът има и несуровинни пазари. Секторът на услугите от 2002 е донесъл на региона над половината от растежа на БВП – неговият дял е по-голямо, отколкото на рудодобивния сектор. Кения, например, стана родината на комуникационната революция в Африка, продавайки половин милиард сим-карти (с помощта на които не само може да се звъни, но и да се плащат стоки и услуги) за седем години.
Африканските лидери добре проучиха много болезнените уроци от загубените 20 години (1980-2000). Главният от тях: държавните финанси трябва строго да се контролират. Това позволи на 24 африкански държави да намалят наполовина своя дълг (със 74 милиарда долара или 32% от БВП).
Важен фактор за растежа стана демографският бум. Африка е единственият континент, където продължава бурният ръст на населението във възрастовата група 15-24 години. В Азия количеството на младата работна сила вече се съкращава.
Новото африканско поколение е далеч по-образовано, отколкото всички предходни. През 70-те години едва 13% от населението имаше средно образование, а днес – над 40%, колкото в Турция, Мексико или Индия, когато те едва навлизаха в стадия на бурен растеж.
С повишаването на образователното равнище са неизбежни и промените в ръководството на страната. Правителствата станаха по-отговорни. През 90-те години повечето африкански държави се управляваха от диктатури, а днес са прилично функциониращи демокрации.
На континента управлението се реформира с пълна сила. През 2010 африканска държава – Руанда – за пръв път стана лидер по темпове на подем в класацията Doing Business на Световната банка.
Робъртсън смята, че годишният растеж на африканските икономики ще се ускори до 7% през следващото десетилетие след 2020, а по-нататък ще бъде още по-висок. Прогнозата за БВП на Африка – растеж от 2 трилиона долара днес до 29 трилиона към 2050 най-малко.
Проблемът с ХИВ, малария, детска смъртност ще бъдат решени за сметка на увеличаващите се постъпления от данъци, които ще отидат за здравеопазване и образование. Демокрацията ще се укрепи, а нивото на корупция ще спадне. Скоро Африка няма да се различава по нищо от Латинска Америка и Азия днес.
Наистина не трябва да се забравя, че Африка може да вземе на въоръжение "путинският модел" или "моделът на Пекин", което означава, че "свободата на словото" и "плурализмът" могат да бъдат успешно разменени за стремително растящ БВП. Подобни експерименти могат и да погубят Африка.
Коментари