Малко след като встъпи в длъжност новият френски президент Франсоа Оланд ще замине за Берлин, за да опита да изглади противоречията си с германската канцлерка Ангела Меркел относно начина за справяне с кризата в еврозоната.
Франс прес публикува основните теми, които те ще обсъдят, главните им противоречия и точките, по които биха могли да постигнат съгласие, пише БГНЕС.
Кризата в еврозоната
Двамата политици олицетворяват двете течения, които в момента се се противопоставят в Европа относно начина за разрешаване на дълговата криза, противопоставяне, което би могло да се резюмира по следния начин: "растеж срещу строги ограничения".
Консерваторката Меркел счита, че най-доброто решение за излизане от дълговата криза е намаляването на нивата на дълга и тя се противопоставя и на най-малката мярка, която може да доведе до увеличение на дефицитите. Социалистът Оланд счита, че прекомерните ограничения на разходите задушават растежа и изострят кризата.
Европейският бюджетен пакт
Бюджетният пакт, който беше иницииран от Меркел, трябва да вгради германските правила за строго ограничаване на разходите в 25-те държави членки на ЕС, които го подписаха. Според Берлин той е крайъгълен камък в стратегията за борба с кризата и не може да става и дума за пипането му. Оланд заплаши по време на предизборната си кампания, че ще предоговори пакта, предизвиквайки вълнение в Берлин. След това той уточни, че иска да го допълни с мерки, стимулиращи растежа, като заговори за отделен "пакт на растежа", който да бъде прибавен към първоначалния текст.
Еврооблигациите
Меркел се противопоставя категорично на тази идея, която се свежда до това дългът да стане общ за страните от еврозоната и по този начин да се споделят рисковете. Според нея еврооблигациите ще принудят Германия, която вече е основен благодетел по спасителните планове на ЕС заради големината на икономиката й, да плаща още повече пари на съседите си, докато затъналите в дългове страни ще бъдат стимулирани да намалят усилията си за ограничаване на дефицита.
Оланд смята, че тъкмо напротив, еврооблигациите ще могат поне да бъдат част от решението на кризата. Но след като ги споменаваше в началото на предизборната си кампания, той вече не говори за тях, като предпочита вместо тях т. нар. "project bonds", които ще се състоят в отпускането на заеми на името на ЕС, за да се финансират някои проекти. Канцлерката може да бъде убедена по тази тема.
ЕЦБ
Както повечето германци, Меркел е силно привързана към независимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ), създадена по модела на германската централна банка, Бундесбанк. С предшественика на Оланд Никола Саркози тя успя да постигне споразумение да не правят публични изявления за монетарната институция във Франкфурт, за да избегне нервността на пазарите.
Оланд иска от ЕЦБ да направи повече в борбата с кризата и по-специално да отпуска заеми директно на държавите членки, което уставът й забранява.
Някои общи гледни точки
Въпреки очевидните разногласия, има също много точки, по които двамата политици, които ще задават тона в еврозоната, могат да постигнат съгласие и по които те биха искали да създадат впечатление за съгласие пред медиите след първата си среща.
Двустранните връзки
Двамата политици подчертаха значението на френско-германския двигател за европейската интеграция и без съмнение ще го направят още веднъж. Меркел посвети ежеседмичното си послание в интернет на тази тема.
Въпреки това според някои източници Оланд е склонен към разширяване на лидерския кръг в Европа с италианския премиер Марио Монти, като същевременно обещава нов френско-германски договор.
Мерки за растеж
Някои предложения на Оланд за стимулиране на растежа вече бяха одобрени по принцип или на европейско ниво, или в Берлин. Германия е например една от най-ревностните защитнички на данък върху финансовите трансакции и настоява за засилена роля на Европейската инвестиционна банка.
Двете страни искат също така да деблокират някои замразени структурни фондове, за да инвестират в инфраструктурата и възобновяемите енергийни източници.
Характери
В края на мандата на Саркози създадената двойка с Меркел изглеждаше толкова единна, че някои иронично я наричаха "Меркози". Но им бяха необходими месеци и финансова криза, за да осъществят сближаването, което първоначално не беше явно, тъй като показният стил на френския президент противоречеше на сдържаността на канцлерката.
Според аналитици Оланд, който се определя като "нормален президент", би трябвало от тази психологическа гледна точка да се разбира по-добре с Меркел.
Коментари