Икономиката на Китай се пръска по шевовете: "световната фабрика" може да се премести при съседите, най-новата инфраструктура така и не достигна нивото на западната, финансовата система е слаба, а държавата не се е научила на нищо друго, освен да пуска планове.
През последните три десетилетия Китай успя да създаде система за производство, която няма аналог нито по своята сложност, нито по своите размери. Но сега тази система се пръска по шевовете. Пред китайските власти стои трудната задача: необходимо е напълно да се преустрои цялата икономика на страната, пише Интерфакс.
Сега китайските власти се сблъскаха с тройно предизвикателство – дълговата криза в Европа, слабото възстановяване на американската икономика и забавянето на растежа в самия Китай. Ако китайските власти направят грешки в борбата с тези проблеми, то в рецесия ще се окаже не само китайската икономика, а и световната, предупреждават Ендрю Шен и Ген Ксяо от Фунг глобал институт.
Експертите са установили четири "спасителни възглавници", на които се държи сложната система за производство в Китай.
Първа спасителна възглавница – същата тази световна фабрика, която беше създадена от международните корпорации, а също така свързани с тях доставчици и подизпълнители. Преди всичко това са малкият и среден бизнес, които се занимават с трудоемко производство и сглобяване. Тези компании имат достъп до световния пазар чрез сложна система от договори.
Световната фабрика се зароди в крайбрежната зона на Китай, а след това от там се разпространи в цялата страна, която произвежда практически всичко – от плюшени играчки до IРad.
Втората възглавница – инфраструктурата. Тя беше създадена и се поддържа от вертикално интегрирани държавни компании. Това засяга логистиката, енергетиката, телекомуникациите, пристанищата и други обекти. Качеството на инфраструктурата, нейните размери и сравнителна ефективност до голяма степен осигуриха растежа на конкурентоспособността на Китай. Успехът беше свързан с факта, че тя се строеше на евтина земя с използването на евтин капитал и труд.
Третата възглавница – финансовата система. Именно с нейните пари беше създадена инфраструктурата. Основно това са държавни банки. Спестяванията на китайците са доста големи, а финансовите пазари не са развити.
Четвърта възглавница – мрежата от държавни услуги. Именно чрез тях централните и местни власти управляват всяка връзка в производствения процес, логистиката и финансовите потоци – това се достига с помощта на данъците, регулирането и ограниченията. Част от анализаторите не забелязват колко силно се е променила тази част от китайската икономика. Властите се опитват да защитят правото на собственост, да намалят разходите за сключване на сделки и да направят така, че държавните услуги да отговарят на интересите на пазара. Например, местните власти в много провинции успяха да привлекат преки чужди инвестиции, предоставяйки на чужденците услуги, които подкрепиха растежа на глобалните производствени вериги.
Всяка от "възглавниците" се сблъсква със своите проблеми, за които са виновни както световната финансова криза, така и локални фактори – промени в демографията, забавяне на урбанизацията, недостиг на ресурси и даже промените на социалните медии. Производствените връзки в Китай страдат от липсата на работна ръка, на компаниите им се налага да повишават заплатите – създава се реална заплаха производството да избяга в страни с по-ниски разходи.
1. Благоприятните условия за по-нататъшен растеж на "световната фабрика" приключиха. На Запад се наду потребителският балон. А и в самия Китай се появиха проблеми: расте цената на производството заради недостиг на работна сила, расте цената на ресурсите, регулирането и инфраструктурата.
2. Евтината земя, капитал и трудови ресурси секват, новата инфраструктура са създава трудно, а разходите за логистика вече достигат 18% от цената на производството в сравнение с 10% в САЩ.
3. Успехите на китайската банкова система бяха свързани с държавното финансиране на големите инфраструктурни проекти, а също така с чуждестранното финансиране на износа чрез преки чужди инвестиции. Но тук се появиха дисбаланси: малкият бизнес трудно получава кредити, а големите компании вече не могат да осигурят голямото търсене на заемни средства.
4. Успехите в най-важната област – в държавното регулиране, бяха свързани с конкуренцията между местните правителства и централните министерства. Успехите се измерваха по количествените показатели, например, растежът на брутния регионален продукт и бюджетните доходи. Но тази конкуренция се оказа, че има и негативни последици: социалното неравенство и разрушаването на околната среда, сега те изискват комплексно държавно решение.
Необходимо е преустройство на всичките четири спасителни възглавници.
Китай трябва да се откаже от експортната зависимост в полза на вътрешното потребление.
Трябва да се намали присъствието на държавата на пазара и неговият контрол върху цените.
В същото време държавата трябва да се концентрира върху борбата с корупцията, стимулирането на конкуренцията, намаляването на бариерите за откриването на бизнес и стойността на сделките, а също така унищожаването на излишните мощности.
Китай се нуждае нито повече, ни по-малко от радикално преустройство на цялата система. И то вече е започнало: в регионите се създават особени икономически зони за развитието на сектора услуги, в основата на които ще лежи икономиката на знанието. Наистина за целта е необходимо да се повиши качеството на управлението – местните власти няма да се разминат само с едни валови показатели.
В Китай спадът продължава.
През юни притокът на преки чуждестранни инвестиции се съкрати до минималното ниво от юли 2010: свиването достигна 8,7% през юли на годишна база. Притокът възлезе само на 7,58 милиарда долара. От април до юни дефицитът по капиталната сметка достигна 71,4 милиарда долара – най-големият дефицит от 1998 г. Това означава, че през следващите тримесечия китайската икономика ще продължи да се забавя.
БГНЕС
Коментари