Размяната на дълга между Гърция и частните й кредитори, чийто краен срок изтича в четвъртък, е сложна операция, която цели да облекчи страната, като заличи над половината от задълженията й (107 милиарда евро).
Разяснения за процедурата дава БГНЕС, като се позовава на АФП.
От каква сума ще се откажат частните кредитори?
Общо банките, застрахователите, инвестиционните фондове и пенсионните фондове ще загубят около 107 от 200-те милиарда евро от гръцкия дълг, който държат. В замяна на облигация с първоначална стойност 100 Гърция предлага да даде на кредиторите ценни книжа на стойност 46,5 и те трябва да се откажат от останалата сума.
По-конкретно те ще получат ценни книжа, чиято стойност ще бъде с 53,5% по-ниска. Става въпрос за облигации, емитирани от Европейския спасителен фонд за 15% от първоначалната стойност и за нови гръцки облигации за 31,5%. Останалите 53,5% ще бъдат изгубени.
Защо частните кредитори ще загубят над 107 милиарда евро от дълга, от който се отказват?
Новите облигации, които ще бъдат предложени на частните кредитори, ще са с падеж минимум 11 години и максимум 30 години, т.е. повече, отколкото всички ценни книжа, които притежават до момента.
Целта е да се отложи срокът за връщане на дълга от Гърция по сумите, които тя приема да плати, за да има време да се възстанови. Замразяването на парите за по-дълго време от предвиденото има своята стойност за частните кредитори. Това ще доведе до загуби за тях. Освен това лихвеният процент по новите облигации е средно само 3,65%, което е значително по-малко от този на ценните книжа, които частните кредитори притежаваха. Това също ще доведе до загуби за частните кредитори.
Окончателната загуба ще бъде общо около 73% от стойността на държаните от кредиторите облигации. От гледна точка на Гърция ще бъдат опростени 53,5% от задълженията, държани от частните кредитори, или 107 милиарда евро.
Участието на частните кредитори доброволно ли беше или принудително и с какви последици?
За да позволи операцията истинско облекчение за Гърция, участието на частните кредитори трябваше да бъде значително. За да гарантира това, гръцкото правителство въведе със задна дата клаузи за колективно действие по някои от емисиите си. Тези клаузи позволяват да се налага на всички кредитори промяна, която щеше да бъде приета само от част от тях.
По-конкретно, отсега нататък Гърция ще има възможност да принуждава всички държатели на дълг, подчиняващи се на гръцкото право (около 86% от облигациите), да приемат размяната. И страната вече съобщи, че ако доброволното участие не достигне 75%, тя ще се откаже от операцията. Ако този праг бъде достигнат, Гърция си запазва възможността да активира или да не активира клаузите.
Ако тя ги активира, Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната, които притежават гръцки ценни книжа на стойност около 56 милиарда евро, ще ги избегнат, защото всички вече размениха ценните си книжа срещу други, които не влизат в полето на транзакцията.
За сметка на това основното неудобство от упражняването на клаузите би било вероятното активиране на т. нар. кредит дефолт суап (CDS), договорите за застраховка срещу неизплащане, чиято нетна стойност достигна 3,2 милиарда долара в края на февруари.
Коментари