Икономическият експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков коментира пред Expert.bg евентуалното излизане на Гърция от еврозоната и ефектите за гръцката и българките икономики.
Според някои икономисти, ако Гърция излезе от еврозоната, ще настъпи девалвация и гръцката икономика ще може да потръгне по нормалния си ход без да зависи от силното евро? Дали в този случай е добра идея Атина да излезе от валутния съюз?
Проблемът на гръцката икономика и на гърците като цяло не е в паричната политика, която е наложена от Европейската централна банка (ЕЦБ). Проблемът на гръцкото правителство е, че то има изключително високи харчове и изключително щедра социална политика. Вследствие на това се трупаха дефицити през годините и съответно дълг. В един момент този дълг трябва да се изплати, но пазарите вече не вярват, че Гърция може да си обслужва задълженията си. Излизането от еврозоната по никакъв начин няма да реши проблема с дълга. Има висока публична задлъжнялост, която не може да бъде обслужвана. Ако проблемът беше, че икономиката не се развива достатъчно добре и не расте достатъчно бързо, защото еврото е прекалено силно и икономиката е много зависима от износ, да, това би било разбираемо. В случая обаче не е така.
А, ако включим и едно отписване на гръцкия дълг или стават твърде много предположения „ако“?
Отписването на дълга със сигурност ще помогне от гледна точка на дълговото бреме. Но то няма да реши проблема дали Гърция ще може да си изплаща задълженията си. В момента разходите по обслужване на гръцкия дълг не са високи и напълно спокойно тя би трябвало да може да си ги посреща. За да се случи това обаче са нужни редица реформи. Икономиката трябва да стане по-конкурентоспособна, да започнат да се създават нови работни места, да започне да намалява високата безработица. Това обаче не е случва. Правителството на Гърция продължава да протаква взимането на тези решения. То иска някой да спаси държавата, да се отпише някакъв дълг, без да се връща и без да се направят необходимите стъпки за подобряване на икономиката.
Според Вас ситуацията в Гърция икономически или политически въпрос е?
Ситуацията в Гърция отдавна е политически проблем. Това, което се случва, не се случва, защото икономиката не се развива достатъчно добре, а защото години наред, още преди кризата, политиците използваха силно популистка политика. Съответно се натрупаха големите неефективности, които рано или късно трябва да се изчистят. След 2009 година обаче гърците отказаха да преструктурират икономиката, да подобрят бизнес средата и най-вече да работят за намаляване на държавните разходи или поне стабилизиране на публичния дълг. Проблемът и решението на този проблем винаги са били политически. Реалната икономика продължава да се развива въпреки това, което се случва с политическата среда и нестабилността на правителствата.
Може ли да посочите кои са виновниците за гръцката криза?
Правителствата, които докараха Гърция до тази криза, са отговорни. Не говорим за един човек или една шепа хора, а за няколко правителства, които водеха популистки и неразумни политики. Имаше доста хлабава парична политика, която осигуряваше години наред евтин ресурс. Вероятно са се надявали, че икономиката ще се развива със същите темпове, които наблюдавахме до 2008 година, но както видяхме това не се случи.
Как ще оцените в тази връзка политиката на ЕЦБ и Европейския съюз, който през всичките тези години подкрепяше Гърция?
Трябва да правим разлика между Европейска комисия и Европейска централна банка. ЕК води преговорите с Атина по една линия, а ЕЦБ по друга. ЕЦБ поддържа ценова стабилност, съответно доброто функциониране на еврозоната. Ако ЕЦБ реши да заеме принципна позиция и да не отпуска нови кредити на Гърция, автоматично тя слага пръчка в спиците на преговорите между ЕК и Гърция. Това, което лидерите в Европа продължават да не разбират, е, че паричната и фискалната политики са свързани. Не може да се провежда едната без другата. Когато имаш нужда едната политика да е по-хлабава, за да се развива реалната икономика или финансовия сектор, то и другата трябва да подкрепя тази цел. В момент, в който Комисията иска да стабилизира ситуацията с Гърция, ако ЕЦБ спре ликвидната помощ, банковата система фалира, правителството трябва да се намеси и необходимостта от допълнителна фискална подкрепа нараства. Това е чисто практически аргумент. Друг е принципният въпрос – трябваше ли да се оказва такава помощ на Гърция? В случая ЕЦБ оказваше помощ, за да се даде време за извършването на така необходимите реформи.
Очаквате ли ново предложение на кредиторите тази седмица?
Не мога да си представя как ще се случи това. Програмата за Гърция изтича във вторник, след което ЕЦБ дали иска или не приключва с всякаква подкрепа за гръцките баки. Гърция няма да има пари, а ще трябва да покрива разходите си и да реши кои разходи да изплати. Оттам нататък топката е в гръцкото поле. Те ще трябва да инициират разговори за сключване на нова спасителна програма. Не мисля, че отговорността е при Европейския съюз, при положение, че той направи толкова много за Гърция. Не мисля обаче и, че при поискване на помощ от Атина, ЕК ще обърне гръб на такъв призив.
Чисто теоретично как може да си представим едно излизане на Гърция от валутния съюз? Това няма как да стане от днес за утре, а вероятно ще се проточи няколко месеца. Какво очаквате през тези месеци да се случи с реалната икономика на страната. С каква валута например те ще се извършват плащания?
Как точно ще се случи излизането, никой не може да каже, защото няма установена процедура за напускане на еврозоната. Има процедура за излизане от Евросъюза, но не от еврозоната. Това може да стане в рамките на месец, може да стане и в рамките на 6 месеца. Никой не може да прогнозира какво точно ще се случи. Със сигурност обаче може да се каже, че ефектите за Гърция ще бъдат негативни. Може да спекулираме, но положително това ще доведе до забавяне на плащанията от страна на гръцки фирми, натрупване на фирмена задлъжнялост, отлагане на инвестиционни решения и съответно изтегляне на капитал доколкото е възможно.
Какво влияние би имало едно евентуално излизане на Гърция от валутния съюз за България?
Не е ясно какво може да се очаква. Ефектите може да са положителни по линия на това, че бизнесът от Гърция може да се пренасочи към България, за да запази достъпа до единния пазар и да е географски близко до местата, където е оперирал до момента. Може и да очакваме някакви инвестиции да се пренасочат от Гърция към България, което наблюдавахме и през предходни години. От друга страна износът на български фирми към Гърция ще бъде затруднен, тъй като гръцките фирми ще бъдат все по-малко способни да се разплащат с търговските си партньори. Българските компании със сигурност ще срещнат проблеми при получаването на дължими суми към тях.
Според мен, при загуба на покупателна способност, гръцките компании по-скоро биха се ориентирали към фирми-доставчици на услуги с по-ниски цени, включително и такива от България. Ако трябва да избира за една и съща услуга между германска и българска фирма, гръцкият бизнес ще се насочи към българската. Това е друг положителен ефект на България.
Пак казвам, не мисля, че в момента има някой, който би могъл да направи ясна оценка на това какво може да очакваме, защото неизвестните в това уравнение са твърде много. А първо трябва да се изясни как по точно излиза една страна от еврозоната. Преди това трябва да видим и какво ще се случи на референдума. Това е малко като историята с нероден Петко - какво ще стане, ако Гърция излезе от еврозоната, когато тя още не е. Не мисля, че е чак толкова очевидно едно подобно стечение на обстоятелствата.
Интервю на Петя Бързилска
Коментари