В интервю за Expert.bg Жулиен Марсили, главен икономист на компанията за кредитно застраховане „Кофас Груп", засегна темите на тазгодишната картина на глобалната икономика, цените на петрола и българското икономическо развитие.
Какви са прогнозите на "Кофас" за глобалната икономика през 2016 г.? Какви са разликите с 2015 г.?
Жулиен Марсили: Картината е почти същата, ако погледнем глобалния растеж на БВП. Ние очакваме глобалният икономически растеж да бъде близък до 2,7%, което е почти същото до процента през 2015 г. от 2,6 на сто. С други думи растежът ще остане доста нисък, особено заради развиващите се пазари, където той се забави значително в последните няколко години.
Как ще се отрази спада в цените на петрола на икономическото развитие през тази година? Каква ще е разликата за износителите и вносителите на суровината?
Жулиен Марсили: Ситуацията е много различна от една страна към друга. В развитите икономики виждаме положителен ефект, особено в Западна Европа. Ниските цени на петрола помагат на компаниите да увеличават своят марж на печалба. Също така това помага на потребителите, защото сега инфлацията е много ниска, отчасти заради ниските цени на суровината. За развитите икономики влиянието е доста положително. В САЩ въздействието на спада в цената на петрола е също позитивно, но там секторът на добивната промишленост продължава да търпи негативи, леко обръщайки положителния ефект на увеличеното частно потребление.
Същевременно повечето развиващи се пазари страдат от падащите цени на петрола. Миналата година видяхме много проблеми в редица страни в Латинска Америка и Африка. Сега ние наблюдаваме повишаващ се риск в държавите от Близкия Изток. Въпреки че те имат нисък публичен дълг и определени резерви, когато цените на петрола се запазят ниски за продължителен период от време, дори страните в Близкия изток ще са засегнати.
А как ще се отрази тази тенденция на Саудитска Арабия?
Жулиен Марсили: Саудитска Арабия има нисък публичен дълг, така че за тях спадът в цената на петрола е положителен фактор. Вярно е обаче, че публичният им дефицит се покачва много бързо и ако ситуацията остане същата, публичният дълг ще нарасне в бъдеще. Затова Саудитска Арабия обяви някои мерки за орязване на субсидии и ифраструктурни проекти. Когато цените на петрола започнаха да се понижават в средата на 2014 и началото на 2015 г. този тип страни, като Саудитска Арабия, бяха доста сигурни в себе си заради големите си резерви и нисък публичен дълг. Но това, което виждаме в момента е, че цената на петрола ще остане ниска за дълъг период от време. Тези държави вече знаят, че не могат да имат такова самочувствие и трябва да се адаптират и намалят публичните си разходи.
Експерти твърдят, че след няколко години природният газ ще замести петрола като най-широко разпространената суровина. Как ще се отрази това на Европа, която е голям потребител на газ, както и на САЩ и Русия, като износители?
Жулиен Марсили: При търсенето, ако растежът на БВП остане нисък за дълг период от време, а от страна на предлагането на петрол, ако все повече страни увеличат производствения си капацитет, то се стига до среда, в която търсенето ще продължи да бъде ниско, а предлагането ще остане високо в следващите години. Ориентираме се към среда, в която цените на суровините ще останат доста ниски. Ние смятаме, че това е новото нормално. Разбира се, можем да бъдем изненадани от движението на цените на суровините, понякога те падат или се покачват значително за кратък период заради пазарните динамики. Но смятаме, че в дългосрочен план перспективите са за ниски цени на петрола.
Нашата прогноза е, че цените на петрола ще останат ниски в рамките на 40 и 50 долара за барел през тази година.
Какви са прогнозите на „Кофас“ за въздействието на Европейския инвестиционен план, т. нар. „план Юнкер“, който трябва да мобилизира 315 млрд. евро с целта да подпомогне реалната икономика?
Жулиен Марсили: Смятаме, че това е положителна мярка, тъй като има липса на инвестиции в цяла Европа към момента. Икономическият растеж се дължи най-вече на частното потребление, но от страна на бизнеса ние не виждаме в последните няколко години голямо покачване на инвестициите. Когато те липсват, това означава, че е по-добре да се увеличат публичните инвестиции. В краткосрочен план средствата, които ще дойдат от „плана Юнкер“ ще компенсират липсата на пари от еврофондовете в първите две години от 7-годишния програмен период. „Планът Юнкер“ обаче няма наистина да задвижи инвестициите. Да, средствата от него ще имат положителен ефект, но не толкова, колкото очакват някои хора.
Какъв ще е ефектът за Европа от бежанската и миграционната криза, както и конфликтите в Сирия и Украйна?
Жулиен Марсили: Парадоксът от икономическа гледна точка е, че в по-голямата част от Европа е нужна имиграция в дългосрочен план. Населението ни остарява и се нуждаем от имиграция, за да имаме благоприличен икономически растеж в дългосрочен план. Ако това не се случи, то ще имаме нисък растеж на БВП за много дълъг период от време.
Проблемът обаче е краткосрочен – имиграцията създава социални тревоги, някои са оправдани, други не. Сега въпросът е каква ще е политиката в отговор на имиграцията. Ако отговорът на Европа е да се затворят границите, това ще има дългосрочно негативен ефект върху растежа на БВП, защото ние е се върнем към времето от преди 30 години, когато започнахме с единния пазар. Може да говорим дори за следващите 5-10 години в момент, когато много икономически сектори се нуждаят от работна ръка.
Какви се очакванията за растежа на България за 2016 г.?
Прогнозата е стабилна в сравнение с много други региони в света. В краткосрочен план сме доста оптимистични и смятаме, че растежът ще е 2,5-2,6% през тази година. Това, което липсва, за да повишим прогнозата пред растежа на държавата, е, че България все още има да се справя с редица структурни проблеми, особено свързани с недостиг на работно ръка и висококвалифицирани специалисти, корупция и инфраструктура. В дългосрочен план, както в много друго, за ускоряване на растежа в България, са нужни структурни реформи, което не е много учудващо.
Интервю на Петя Бързилска
Коментари