Който не вижда възхода на национализма, не разбира какво става в Европа. Аз особено се притеснявам от национализма на Балканите, защото той винаги е водил до войни.
Това коментира Ивайло Калфин по време на дискусия на живо с последователите си във Фейсбук.
Според Калфин резултатите от изборите в Гърция и Сърбия поставят нуждата България и нейните представители в Брюксел да убедят ЕС да се върне активно на Балканите. От своя страна София също трябва да възобнови активната си политика в региона и да търси възможности за регионални инициативи.
Калфин предупреди, че в Гърция има сериозен риск върху тежката икономическа криза да се добави и политическа безизходица, което да срине страната. Националните политици и избирателите в ЕС трябва да разберат, че откриза се излиза по-лесно не самостоятелно, а с общи усилия”, подчерта той.
Според него кризата в момента се дължи на невъзможността на страните за използват валутите си, за да поддържат конкурентоспособна икономика.
Изходите са два: разпадане на еврото и връщане към края на 80-те, когато ЕС се е занимавал с общия пазар и свободното движение на стоки, финанси и хора, или създаване на по-висока степен на икономическа интеграция.
Калфин предвиди промени във френско-германския мотор на Европа: За мен въпросът по-скоро е дали Германия би се съгласила на нещо повече от добре звучащи договорки за важността от растеж или ще приеме мерките, които могат да ускорят търсенето, финансирани от нови източници (проектни облигации, еврооблигации, по-силно ангажиране с кредитиране на ЕИБ, данък върху финансовите операции и др.)
По време на дискусията във Фейсбук Калфин посочи, че възстановяването на ЕС минава през мерки за стимулиране на предлагането и на търсенето, както и през запазване на бюджетната дисциплина.
Икономиите бяха лайтмотив през изминалите три години, но ЕС не биваше да налага общи критерии за всички, а да преценява ситуацията във всяка страна поотделно и да поставя специфични цели.
По отношение на стимулирането на предлагането, работата според него трябва да се насочи към насърчаване на образованието, подобряване на бизнес средата и промени в регламентацията на пазара на труда, което да позволи да фирмите да работят по-лесно и да привлича инвестиции.
Едновременно трябва да се полагат усилия и за стимулиране на търсенето - чрез публични инвестицции, включително чрез емитирането на европейско ниво на проектни облигации, по-активна роля на Европейската инвестиционна банка за кредитиране на бизнеса, модифициране на златното правило, когато се правят публични инвестиции от националните бюджети.
В отговор на въпрос за въвеждането на европейска минимална заплата във всички страни членки, Калфин заяви, че това е невъзможно, тъй като равнището на доходите в тях е различно.
"В България например всички ще искаме да получаваме минимална заплата по скандинавските стандарти, стига да има кой да я плаща. Но минимална заплата, която да бъде обвързана с равнището на бедността трябва да има. Както и адекватна социална политика", заяви той във Фейсбук.
Калфин подчерта, че ЕС може да помогне, например като инициира пренасочване на неизползвани европейски средства, но не да отмени българското правителство, чието задължение е създаването на работни места и повишаването на трудовите възнаграждения. Той припомни, че България има недоговорени 2 милиарда евро по структурните фондове, които може да използва за програми за малкия и среден бизнес и за намаляване на безработицата.
Коментари